"Програма "Хоризонт"


"Не знам точно какво празнуваме днес. Боя се, че все повече честваме само азбуката и то по един потискащо некрофилски начин. Начинът, по който празникът се чества, самият тон е наистина като за покойник."

Тази тъжна равносметка направи в интервю за БНР проф. Георги Каприев от Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Той оприличи честванията на 24 май на панихида.

Възраждането ни се гради изцяло от дейци на просветата и културата. Провалът настъпва с Учредителното събрание, когато популистите решават да бият консерваторите, обругавайки учените. Обругавайки учените, това става добре звучащо общо мнение за българите, които не понасят никакви йерархии – образователни и културни, поясни той. По думите му "тази възхвала на простия народ преминава оттогава досега", а "заигравката с народната мъдрост продължава" - в днешно време "да си умен е порок, а ако случайно си умен и красив, си направо народен враг".

Съвременните ни политици са еднакви в отношението си към високата култура, смята проф. Каприев. Според него отношението не само на политиците, но и на цялото общество "е такова".

"Ние като нация сме функционално неграмотни. Познават буквите, затова си честват азбуката. Познават буквите, но там се правят думи и изречения, които са им неясни", изказа своите наблюдения преподавателят. Той отчита "стимулирано невежество, което е критерий за публичен успех".

"Качество се гони и постига, когато бъде потърсено и изискано. Когато стимулираш невежеството, бруталността и простащината като основен двигател за публичен успех, кой ще го изиска? Нещата никак не са добри", заяви Георги Каприев.

"Има два начина да обичаш народа си – да му обясняваш колко е вечно велик, другият – да му покажеш какъв потенциал би могъл да реализира", коментира проф. Георги Каприев в предаването "Хоризонт за вас".

В модерната си история България никога не е имала толкова високи култура и наука като сега, но тези хора живеят на своите острови, изрази мнение той.

Изкуственият интелект не може да замени човешкото творчество, човешкото въображение, чувството за хумор. Това е инструмент. Новост е, че техническо средство заменя не физически, а интелектуален труд, посочи Каприев.

 

Цялото интервю слушайте в звуковия файл тук

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина