ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, фейсбук

Имало такъв министър! Говоря за г-жа министъра на външните работи, която вчера започна своето изявление пред украинския си колега г-н Кулеба, че България била “малка държава” и затова щяла да помага на Украйна толкова, колкото… 

 “Малка държава” тя нарече собствената си Родина!? Припомням, че на днешна дата през 1876 г. шепа луди глави и част от по-будното българско население започват Априлското въстание срещу огромната тогава Османска империя с голямата идея да живеем ние сега в свободна държава. За да може г-жа министъра вчера да я нарече “малка”?! Какъв срам, по дяволите.

Няма малки държави, госпожо. Има малки държавници.

Има малки идеи, малки мечти, малки хоризонти. Има малки хора. И когато тези малки хора ги изпонаизвадят кой знае откъде след поредните избори и ги инсталират по върхови места, тогава вече има и малка държава, даже съвсем мъничка. 

Тази госпожа министър за последните месеци (най-драматичните месеци за Европа след Втората световна война) не е забелязвана почти никъде, не ходи почти никъде, а и не се среща с почти никого тук. Не е ясно какво точно прави, но явно не разбира, че:

А) България е със средна за Европа територия, т.е. не е никак малка по територия, напротив;

Б) Една държава не е просто територия. Тя е (или трябва да е) нещо далеч по-голямо от петно на политическата карта. 

И ако си външен министър не би трябвало да ти мине през ума да си позволяваш да използваш думата “малка” за Родината си.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина