СТЕФАН ДЕЧЕВ, "Свободна Европа"

На 3 и 4 декември, в Музея за съвременно изкуство и библиотеката на Института за хуманитарни и социални науки в Скопие, се проведе среща на учени от различни области, които целят да намерят пътища за излизане от сегашния блокаж на отношенията между България и югозападната й съседка. Инициативата, финансирана от Вишеградския фонд и „Германския фонд Маршал“, е дело на института домакин с директор Катерина Колозова и в нея участват учени от Скопие, София, Атина, Варшава, Будапеща и Прага.

След двудневни представяния и ползотворни дебати, участниците стигнаха до нуждата от изработването на ефективна пътна карта за изпълнение на договора между двете страни. Водещо място да се отдаде на съвременните образователни политики с цел да не се подхранва ксенофобия чрез учебното съдържание, а самата история да не бъде част от някакъв правно обвързващ документ, тъй като историческите спорове никога не се решават окончателно. Особено настойчиви бяха участниците в конференцията в препоръката си към двата парламента оттук нататък да се въздържат от прокарване на документи, които да постановяват кое е „историческа истина“, нарушавайки по този начин академичната свобода на двете научни общности. Как се стигна до тези заключения?

Инициативата

Целта на проведената среща бе да създаде както политически, така и социокултурен климат в двете страни, който ще допринесе за преодоляване на сегашната безизходица в българо-македонския спор. Идеята е в бъдеще да се изгради мрежа от експерти, която да изработят различни сценарии спомагащи за преодоляване патовата ситуация между София и Скопие. Сред инициативите се включват организиране на изследвания в отделни области, които да доведат до изработване на политически съвети относно разрешаване на културните конфликти. Първоначалните намерения са свързани с това да се систематизират най-добрите примери от решаване на минали спорове и техните резултати да бъдат приложени за разрешаване на сегашния между София и Скопие. Очаква се подобен подход да доведе до подкопаване на политиката на „червени линии“ превзела обществата и от двете страни на границата, като се поставят основите на мрежи за бъдещо сътрудничество чрез кампании и публични събития.

Ръководителят на инициативата Катерина Колозова обърна внимание при откриването, че предварителните намерения са конфликтът между София и Скопие да се интерпретира като културен, включващ историческите разкази за национално изграждане – български и македонски. Смята се, че те могат да бъдат решени в условията на съвременната политика, а не като чисто историографски въпроси. Ето защо с инициативата за срещи се търси и деполяризацията на публичната дискусия между двете страни, като се въвлекат в нея и интелектуалци от трети страни, които са преминали вече през подобен процес. Всичко това ще бъде достигнато с открит дебат, който да направи двете обществата чувствителни към определени проблеми, но също и чрез политически анализи, които да препоръчат на политици и държавни ръководители възможни решения.

​Изнесените доклади

След откриването на срещата, първият доклад беше на Костас Дузинас, професор по право от Бъркбек колидж, Лондонски университет и председател на Института Никос Поланцас в Атина. В миналото той бе един от архитектите и моторите зад преговорите завършили с Преспанския договор от 2018 г. Неговото изложение беше посветено на гръцкия път към договора, както и на идеологията и политиката, които стоят зад този процес. Гръцкият учен очерта идеологическото конструиране на проблема за Македония в неговата страна, както и предприетите стъпки на политическо, културно и научно равнище за да се надмогне националистическата идеология и потърси решение.

Спасимир Домарадски от Университета “Лазарски“ във Варшава се спря на усилията за помирение през десетилетията, предприети от Полша и Германия. Той обърна внимание на конкретни знакови събития и политически жестове от 60-те години насетне, които са играли ролята на властни и въздействащи образи придвижили напред целия процес. Ето защо, според него, не бива да се пренебрегва и търсенето на алтернативни исторически разкази, които да подкрепят осъществяването на процеса.

Габор Егри от Институт за съвременна политическа история в Будапеща запозна аудиторията с ролята на историческия ревизионизъм при помирението между нациите, поставяйки ударение върху унгарско-словашкия случай. Той изтъкна обаче как самото историческото помирение най-често е преди всичко резултат от определена политическа воля. Егри запозна присъстващите и с нерадостната съдба на изработения преди около пет години унгарско-словашки учебник по история, който в крайна сметка е бил спрян от разпространение в училищата заради негативна рецензия на националистически ориентиран унгарски историк.

В изложението си Атанас Шарков се спря на практическото осъществяване и развитие на настоящите национални цели от София и Скопие. Той предложи стъпки за изграждане на многогодишна програма за сближаване чрез общ публичен фонд с независимо управление, който да се концентрира върху подготовка и реализация на смесени проекти в множество области.

Гражданският активист Методия Стойчески запозна аудиторията с прилагането на договора от Преспа в сферата на политиката на младите и направи сравнителен анализ на практиките в подобна политика с Гърция и България. От своя страна, Румен Даскалов, базирайки се на средновековното минало на Балканите, разкри тоталното разминаване между българската и македонската историография, като двете страни не се схождат по нито един въпрос. Накрая той сподели и редица идеи за приближаване на двата разказа.

Михал Вит от Метропилитен Универеситет Прага, висш изследовател и директор на Института за модерно развитие в чешката столица се спря в своето изложение на обстоятелството как чувството за принадлежност и идентичност в региона на Централна и Източна Европа, след разпадането на империите, се базира на етническа, а не на социална основа. Ето защо, изтъкна Вит, се раждат нови форми на национализъм и нужди за изразяване на национални и регионални идентичности, които действат в периода и след 1989 г.

Марта Шпала от Център за източни изследвания във Варшава се спря на опита за германо-полско помирение, както и този на Полша за изграждане на съвместни учебници по история с Украйна и Литва. Стана ясен и неуспехът, на който и да било от тях да влезе в училище като основно, а не само като допълнително помагало, което авангардни учители използват с по-мотивирани и напреднали ученици. Според полската изследователка историческите спорове трябва да се решават в рамките на политическия процес, тъй като е невъзможно една историческа комисия да достигне до обща и окончателна истина.

Българо-македонските приноси

Катерина Колозова и Александър Саздовски предложиха да се пренесе проблема от историографско на политическо равнище. Доколкото става дума за конфликт, който се отнася до историята, езика и наследството, той представлява културен конфликт тъй като в основата му лежи страх от „културно присвояване“. Според тях политическите средства за разрешаването на този конфликт могат донякъде да бъдат намерени в чл. 7 на договора от Преспа, постановяващ как двете страни имат различно разбиране на термините „Македония“ и „македонски“, които се отнасят към определени исторически контексти и културно наследство. Заедно с това ударението трябва да бъде поставено върху образователната политика като едно интердисциплинарно поле, а не чрез просто фокусиране само върху историята. Тук водещи биха могли да бъдат изискванията на ЮНЕСКО за учебниците и образователната политика.

В собственото си изложение изтъкнах, че един от основните проблеми в българо-македонския спор тръгва от възприемането на националната идентичност като вечна, а националната история като свещен разказ, който веднъж създаден не подлежи на ревизия. И от двете страни на границата присъства силно изживяването като жертва. Ето защо за българите македонците им „крадат историята“, а за последните, първите им отричат съществуването, идентичността и езика.

И все пак, българо-македонския спор е различен и уникален в сравнение с изложените по-горе случаи доколкото в нито един от тях не може да се намери такава степен на припокриване и презастъпване на историята, както с възрожденците, революционерите от Македония и участието на ВМОРО в Първата световна война, като една неоспоримо българска иредентистка организация. Решение би могло да се намери при възприемане на един възглед за идентичността, който да я разглежда като продукт на динамика и конструкция, на едновременна дуалност и на раздвояване, а националната история като интелектуално построение направено от определена перспектива, която обаче държи внимание за последната дума на науката и не си позволява произволна интерпретация на факти или тяхното фалшифициране.

Македонският специалист класик Васко Цветковски обърна внимание, че българо-македонските отношения през последните години нямат като стимул никакво желание за помирение между две страни, тъй като на първо място те не са воювали помежду си. Македония влиза в тези преговори водена от желание да стане в бъдеще член на ЕС, а България най-после да успее да защити „историческата истина“, която смята, че от десетилетия е скрита от македонската публичност.

Заключителните препоръки към политиците

В крайна сметка се стигна до заключението, че двете страни трябва да направят разграничение между културните, историческите и политическите категории на дискусията и съответните политики за разрешаване на спора. Сред тях водещо място се отдаде борбата с ксенофобията подклаждана чрез учебното съдържание, като се потвърдят неоспоримите връзки между двата народа в историята, независимо дали тя се нарича „споделена“ или „обща“.

Отправи се внушение към българският парламент да стане наясно, че чл. 1, ал. 5 от Декларацията му от октомври 2019 г. е в противоречие с договора от Преспа за езика, но дори и да не съществуваше последния, ценността на добросъседските отношения го изисква да се обозначава езика на съседа, така както той го нарича. Необходимо е и анулиране или промяна на декларацията на македонското събрание поради нейната „националистическа проза“, като това трябва да бъде направено в името на добросъседските отношения с България и като предпоставка за влизане в ЕС.

Не на последно място се очерта нуждата от инфраструктурни проекти, които да подобрят трансграничните комуникации и взаимното опознаване на двата народа. Нужно е още подчертано ударение да се постави върху сътрудничеството на младежта, като най-ефективна форма за културно помирение.

Бъдещите събития в рамките на инициативата тепърва предстоят.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.” 

Съмърсет Моъм, английски писател, роден на 25 януари преди 148 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател