ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

В  своя шедьовър „Хамлет“ великият Шекспир казва: „Има нещо гнило в Дания…“. Крилата фраза, която от 17 век насам цитираме често, за  да кажем, че нещо не е наред. Когато има нередности, престъпления, корупция, хаос… Също както у нас през тези последните 12 години,  нали?! Да една партия ни докара до този хаос, а сега  призовава за „ред в хаоса“!  Но нека да погледнем за малко към далечната и не много позната Дания, родината  на великия Андерсен, от който ни остана една прочута крилата фраза: „Царят е гол!“…

Да, самата Дания, древно скандинавска кралство от 8-ми век , разположено на Ютландския полуостров, с територия два пъти по-малка от нашата и с близо  6 милиона население, днес е сред най- богатите, подредените и развити страни в нашия Евросъюз. С икономика, наистина достойна за възхищение и завист.

Делът на индустрията в БВП е над 40 %; почти 60 % (!!) от индустриалната му продукция се изнася. Дания е един от световните лидери в използването на възобновяеми енергийни източници. Дания има постоянен  доста внушителен търговски излишък. Страната е на първо място в света по външнотърговски оборот на глава от населението.

Успехите на Дания могат да се изброяват дълго и всички те се свеждат, по един или друг начин, до факта, че Дания изпреварва повечето страни от ЕС по отношение на иновации, високотехнологично използване, сложно и високи технологии. висока производителност на месо и млечни продукти, завиден успех във всички селскостопански сектори и др. И всичко това означава, че обществото в Дания има по-висок интелектуален и социален капитал от повечето страни в ЕС..

И как направиха това датчаните? Каква е всъщност причината? Причината за тези наистина изключителни успехи се крие е главно в един фактор  - датския елит, датските управници, които винаги са се отличавали с висока политическа отговорност,  с независимо поведение, с  рядко стратегическо мислене.

Датчаните нямат стаден инстинкт, както е в редица страни дори от цивилизованата Европа, но затова пък имат силно развит здрав разум и способност да приемат обективно факти, почти е невъзможно да ги завъртят в някаква идеологическа европейска глупост в ущърб на националната си интереси. Датчаните отдавна разбираха опасността от твърде тясната евроинтеграция и затова не пострадаха от т. нар. „европейска еуфория“. 

Да,  Кралство Дания много разумно не се присъедини към Еврозоната, отказа се от единното европейско гражданство и от участие в Общата система за сигурност. И като цяло тя избягва всякакви интеграционни асоциации. Интересно е поведението на датския политически елит по време на миграционната криза, която обхвана ЕС. В отговор на  глупавия призив на фрау Меркел да отворят широко вратите за бежанците, датчаните просто затегнаха имиграционните закони, като по този начин драстично намалиха влизането на нежеланите имигранти в страната. Въпреки острите критики от страна на ЕС и защитниците на правата на човека и Дания не отстъпи крачка назад. Напротив, въведе още по-високи бариери за бежанците, намали техния поток до минимум.  Мерките, които Дания предприе през последните месеци по отношение на мигрантите, са поразителни. Те са наистина революционни за Евросъюза и са още един красноречив пример за независимост на поведението на датския елит и неговите стратегически подходи към системните проблеми.

Датският парламент просто и категорично призна реалността и смело нарече нещата с имената им. А именно, че:

- пристигащите мигранти от мюсюлмански страни не могат да се интегрират в датската култура;

- Мюсюлманските имигранти живеят компактно, не работят, не изучават датски език и култура

- в страната се формира паралелна цивилизация, различна от датската, и това представлява опасност за Дания;

В страната се бяха образували затворени мюсюлмански гета, които живееха, по-точно паразитираха, от социални помощ хиляди пришълци от Азия и Африка.  И там престъпността и наркотиците процъфтяваха.

 Но Датският парламент реши разумно  проблема и по един ефективен начин пристъпи към решаването му. Прие се  е пакет от 20 закона, насочени към решително премахване на тези опасни гета. Пакетът законодателно дефинира понятието "гето" и предписа 25 места за компактно пребиваване на мюсюлмански имигранти към тази категория; хората, живеещи в гетото, бяха причислени към т.н.  специална категория граждани.  При установени престъпления, мигрантите се лишават от всички социални придобивки от държавата, дори ако  нямат никакви източници на доходи.  Започна интеграцията им в датското общество, като при това се въведе и практиката за дълги присъди затвор за всяко престъпление. И според разработената стратегия на Датския парламент до 2030 година в страната не трябва да остане нито едно гето и всички мюсюлмани да бъдат интегрирани, асимилирани, а нарушителите на закона и реда да бъдат затворени. В Дания няма джамии и ислямът практически е нежелан, както е и в умната Япония. И този процес вече върви, защото  Дания е една наистина, много сериозна държава.

А какво да кажем за Европа със забраната за насилствена асимилация, с нейния принцип на мултикултурализъм, свещеното човешко право на национална идентичност и т.н.? Защо мълчи? Защо тогава  правозащитниците не креснат  и не обвинят Дания в геноцид?

P.S. Между другото, в Дания от много векове няма ромски лагери. Няма партия като ГЕРБ. Там цари ред и хармония. Интересно е  и че древните римляни не са имали апетити към датските земи, искали  са да завладеят  Британия.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...