Тези дни се навършват 850 години от рождението на Балдуин Фландърски, един от предводителите на Четвъртия кръстоносен поход, по-късно избран за император Константинополски и пръв владетел на Латинската империя, който в крайна сметка е пленен от българския цар Калоян и умира във Велико Търново. По този повод германският вестник „Ди Велт“ публикува статия под заглавие „Българите отнеха светлика на очите му и го затвориха в една кула“.
Историята на император Балдуин
Балдуин има кратък, но много вълнуващ живот, пише "Ди Велт" и разказва: „В ролята си на граф Фландърски и Хенегауски той е можел да води удобен живот в своя дворец. Няколко успешни завоевателни похода компенсирали изгубените наследства, а производството на сукно, в което били специализирани градовете наоколо, му обещавало не просто сигурни, а направо блестящи доходи. Но Балдуин се отказва от всичко това заради една идея: Ерусалим да бъде освободен от мюсюлманите, превзели града през 1187 под водачеството на Саладин“.
От статията научаваме, че кръстоносците нямали достатъчно пари, поради което приели предложения от Венеция по-евтин транспорт по море. Срещу това обаче Венецианската република поискала 85 000 сребърника и половината от бъдещата териториална плячка на кръстоносците. Те първо превзели и отстъпили на Венеция християнския град Задар, но понеже това не било достатъчно, решили да превземат и Константинопол, раздиран към този момент от междуособици. Речено-сторено: превзели града и брутално го разграбили, но и това не им било достатъчно. Възникнала идеята за Латинска империя, която да наследи Византийската. След известни спорове кой да бъде новият император венецианците успели да се наложат: тъй като Бонифаций, най-силният кандидат, им се струвал твърде амбициозен, те заложили на Балдуин, който през май 1204 година бил коронясан в Константинопол.
„Така Балдуин се сдобива с грандиозна титла, но властта му се оказва ограничена. Защото неговите рицари искат имоти, а за целта тепърва трябва да се превземат нови земи", пише по-нататък "Ди Велт" и разказва: "При това Балдуин трябва да се разправя не само с венецианците и гърците, но и с Бонифаций, който не желае да преглътне поражението си в битката за императорската титла. Балдуин прави опит да го удовлетвори чрез превземането на Тесалоники (Солун), но това води до въстание на траките, което поддържа и българският цар. Неговите леки конници подмамват в капан край Адрианопол (Одрин) тежко бронираните рицари на Балдуин, а това лишава новата империя от най-добрите ѝ войни. Балдуин е пленен, а за да го лишат изцяло от власт, победителите отнемат и светлика на очите му. След това го интернират в Търново, където и днес може да се види т.нар. Балдуинова кула. Тъкмо там той умира няколко месеца по-късно. Империята му криво-ляво оцелява до 1261 година, но накрая е превзета от гърците“, пише „Ди Велт“.
Редица източници цитират написаното от един очевидец и участник в битката край Адрианопол - френския рицар Жофроа дьо Вилардуен. Според него рицарите успешно атакували града, но тогава пристигнал българският цар със своите войски. След първия кратък сблъсък Калоян приложил хитроумна тактика: подмамил рицарите да тръгнат да преследват едно малочислено подразделение и ги вкарал в капан, където ги очаквала многочислената му армия.
Ослепен и затворен в кула
За Балдуин Фландърски се носят най-различни легенди. Например твърдението, което тръгва от Търновград, столица на Втората българска държава, че Балдуин е бил затворен в кула на стените на крепостта. Същото предание твърди още, че Балдуин е бил ослепен с нажежен шиш не поради друго, а защото отхвърлил ухажванията на българската царица. Тя веднага го обвинила в опит за изнасилване и наредила да го хвърлят от т.нар. "лобна скала" в пропастта, на дъното на която тече река Янтра.
След смъртта на Балдуин графствата Фландрия и Хенегау са наследени от дъщеря му Йохана. А на императорския трон в Константинопол го наследява брат му Хенри.
