"Защо тъмнината засилва чувството за опасност?"

"Дългият живот ме научи, че мъжът, който е достатъчно силен в сериозните житейски ситуации, може да изглежда слаб, когато става дума за жени и деца."

"Докато сме живи, сами сме господари на съдбата си, ние, а не просто някакъв бог."

"Вие сте такива, както и ние, и в същото време други..."

"Тези, които носят отговорност, винаги са в състояние да издържат голям товар."

"Златото дава сила и удоволствие."

"Зверовете са благородни хора, те не прибягват до подмолни интриги."

„Трябва да вярвам, макар да не разбирам.“

 „В един аспект поне марсианците са щастливи хора – нямат адвокати.“

„Ако бях слушал винаги по-добрата си преценка, животът ми щеше да бъде много тъп.“

„Воинът сменя острието си, но сърцето – никога.“

„Въображението е другото име на суперинтелекта.“

„Голфът е психическо заболяване.“

„Колкото човек знае повече за една религия, толкова по-малко вярва в нея.“

 „Пиша, за да избягам. Да избягам от бедността.“

„Понякога хората не се сещат, но чувството за хумор може да бъде фатално, също както красотата.“

 

ЕДГАР БЪРОУЗ – американски писател, роден на 1 септември 1875 г. Остава в литературата най-вече с героите си Тарзан и Джон Картър. Преди да бъде публикуван е получавал десетки откази. Оказва значително влияние върху масовата литература. Смята се, че e повлиял Рей Бредбъри, Филип Фармър и Джон Норман. По книгите му са снимани много филми. Умира на 19 март 1950 г.

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си