„Най-голямата тайна на творчеството е да се отнасяте към идеите си като към котки – просто ги накарайте да ви следват."

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

„Не се нуждая от аларма, идеите ми ме будят.”

„Ние сме невъзможност в една невъзможна вселена.”

"Брей, да му се не види, момче, та всеки град си има своя вещица. Всеки град крие по някой старогръцки жрец езичник, по някой римски почитател на малки богове, които тичат по пътищата, крият се по канавките, свират се из пещери, за да избягат от християните! И в най-малкото селце, момче, във всяка затънтена ферма се крият стари религии.” 

"Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.“

„Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш.”

„Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой кого в коя клетка е затворил.”

„Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.”

„Разбрах, че всички хора са така; че всеки човек в себе си е сам.”

„Ние всички трябва да бъдем еднакви. Не всеки да бъде по рождение свободен и равен, както се казва в Конституцията, а всеки да бъде направен равен на другия. Всеки да бъде копие на другия, тогава всички ще са щастливи, защото няма изключителни личности, които да ги карат да треперят от страх и с които трябва да се мерят. И така! Книгата е заредена пушка в дома на съседа ти. Изгория я! Извади патроните. Сломи желанието на човека да мисли! Кой знае коя ще бъде следващата жертва на начетените и мислещи хора?”

„На света има пет милиарда дървета. Проверил съм го в една книга. Под всяко дърво има и сянка, нали така? Познай тогава от какво става нощта? Ще ти кажа – сенките изпълзяват изпод петте милиарда дървета! Представяш ли си го? Сенките се понасят из въздуха, мътят му водата, тъй да се каже. Да има как да го измислим, че да затиснем тия дяволски пет милиарда сенки под дърветата, тогава ще ни оставят да играем чак до среднощ, разбираш ли, Дъг, просто защото няма да има никаква нощ!”

„Научната фантастика е всяка идея, която се появява в главата и все още не съществува, но скоро ще се появи и ще промени всички и всичко и вече нищо няма да е същото. Колкото по-скоро тази идея промени дори малка част от света, ти вече пишеш научна фантастика. Това е изкуството на възможното, не на невъзможното.”

 „Когато човек е на 17, знае всичко. Когато е на 27 и продължава да знае всичко, значи все още е на 17.”

РЕЙ БРЕДБЪРИ – американски писател, роден на 22 август 1920 г. С „Марсиански хроники”, „451 градуса по Фаренхайт”, „Вино от глухарчета”, „Сбогом, Лято” остава в историята като един от най-креативните умове в литературата. Едно от нещата, с които ще се помни, са предсказанията, които прави в творчеството си и които по-късно се случват, почти както той ги е описал години по-рано. Наричан е „Грандмастер”.  Не успява да завърши висшето образование. Рей Бредбъри умира 5 юни 2012 г.