„Не мисля, че критиците разбираха какво правехме.“

„Бих се сравнил с кораб, който се промъква през бури, като прави кратки спирания в пристанищата. Един ден казах на един от моите приятели: „Търся един ангел със счупено крило, който не може да отлети оттук.“

„Аз съм луд - не само се интересувам, но съм луд по народната музика, уличната музика, интересуват ме паралелите между музиката, която се свири в селата по улиците и така наречената класическа и интелектуална музика. Интересувам се от това как същите идеи пътуват по земното кълбо. Цялото това етническо и музикално взаимодействие ме завладява. Чували ли сте някога транс музиката? Това е нещото.“ 

---

„ Бяхте началото на прогресивния рок ...

- Свирихме това, което искахме. Невъзможно е да измисли нещо изкуствено. Необходимо е да се изкара като от дете или като от цвете. Какво означава студено мислене, когато имаш жив инструмент в ръцете си и той диша, плаче, иска да каже нещо на целия свят? Затова не сме никакво начало. Тогава журналистите и критиците наричаха нещата с някои имена и ние просто искахме да направим нещо, от което на всеки да му се завие главата. И понякога беше възможно ...“

---

„Нашата музика е народната музика на технологичната ера.“

„Лед Цепелин“ беше група, която можеше при всяко ново изпълнение  да представи по друг начин едно и също нещо.“

„Не е необходимо да вярвате в себе си, най-важното е да вярвате в това, което правите. Тогава и други ще повярват.“

„Защо нашите песни звучат толкова силно? Защото създадох истинска армия! Армията на китарите!“

„Винаги съм вярвал в музиката, която правихме. Ето защо тя наистина беше безкомпромисна.“

ДЖИМИ ПЕЙДЖ -  английски музикант, основател на рок групата „Лед Цепелин“, роден на 9 януари 1944 г. Определян е от мнозина фенове и критици като един от най-добрите и влиятелни китаристи в историята на рока. Пейдж е и първият китарист, заедно с Джеф Бек, който налага и популяризира използването на дисторшън ефекти към електрическата китара, което се превръща в основен белег на рока.

 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...