„Не мисля, че критиците разбираха какво правехме.“

„Бих се сравнил с кораб, който се промъква през бури, като прави кратки спирания в пристанищата. Един ден казах на един от моите приятели: „Търся един ангел със счупено крило, който не може да отлети оттук.“

„Аз съм луд - не само се интересувам, но съм луд по народната музика, уличната музика, интересуват ме паралелите между музиката, която се свири в селата по улиците и така наречената класическа и интелектуална музика. Интересувам се от това как същите идеи пътуват по земното кълбо. Цялото това етническо и музикално взаимодействие ме завладява. Чували ли сте някога транс музиката? Това е нещото.“ 

---

„ Бяхте началото на прогресивния рок ...

- Свирихме това, което искахме. Невъзможно е да измисли нещо изкуствено. Необходимо е да се изкара като от дете или като от цвете. Какво означава студено мислене, когато имаш жив инструмент в ръцете си и той диша, плаче, иска да каже нещо на целия свят? Затова не сме никакво начало. Тогава журналистите и критиците наричаха нещата с някои имена и ние просто искахме да направим нещо, от което на всеки да му се завие главата. И понякога беше възможно ...“

---

„Нашата музика е народната музика на технологичната ера.“

„Лед Цепелин“ беше група, която можеше при всяко ново изпълнение  да представи по друг начин едно и също нещо.“

„Не е необходимо да вярвате в себе си, най-важното е да вярвате в това, което правите. Тогава и други ще повярват.“

„Защо нашите песни звучат толкова силно? Защото създадох истинска армия! Армията на китарите!“

„Винаги съм вярвал в музиката, която правихме. Ето защо тя наистина беше безкомпромисна.“

ДЖИМИ ПЕЙДЖ -  английски музикант, основател на рок групата „Лед Цепелин“, роден на 9 януари 1944 г. Определян е от мнозина фенове и критици като един от най-добрите и влиятелни китаристи в историята на рока. Пейдж е и първият китарист, заедно с Джеф Бек, който налага и популяризира използването на дисторшън ефекти към електрическата китара, което се превръща в основен белег на рока.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 195 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.