„Дните си отиват, но животът продължава.“

„Любовта е свободна, тя никога не се подчинява на съдбата.“

„Е, когато обичаш, можеш да бъдеш измамен.“

„От време на време е добре да спираш преследването на щастието и просто да бъдеш щастлив.“

„Колко бавен е животът, колко жестока е надеждата.“

„Радостта идва винаги след болката.“

„Хората бързо свикват да бъдат роби на мистерията.“

„Когато човек решава да имитира ходенето, той изобретява колело, което не прилича на крак. Така той практикува сюрреализъм без да го осъзнава.“

„Крайно време е отново да разпалим звездите!“

„Пиесата е… по истинска от самия живот.“

„Обичам хората, но не за това, което ги обединява, а за това, което ги разделя, а искам да познавам най-добре това, което кълве техните сърца.“

„Артистите, преди всичко, са хора, които искат да станат нечовеци.“

„Мразя артисти, които не принадлежат на своето време.“

„Една структура става архитектурна, а не скулптурна, когато елементите й спират да имат своята обосновка в природата.“

„Цветът е плодът на живота.“

„Когато две благородни сърца наистина се обичат, тяхната любов е по-силна от самата смърт.“

„Не можеш да разнасяш навсякъде бащиния си труп.“

ГИЙОМ АПОЛИНЕР - френски поет, писател и критик, роден на 26 август 1880 г. Активен участник е във френския артистичен авангард, той играе важна роля в оформянето на естетическите принципи на кубизма, а с поезията си става непосредствен предшественик на сюрреализма. Негови приятели са Пабло Пикасо, Анри Русо, Гъртруд Стайн, Макс Жакоб, Андре Салмон, Андре Бретон, Андре Дерен, Фаик Коница, Блез Сандрар, Пиер Рьоверди, Александра Екстер, Жан Кокто, Ерик Сати, Осип Задкин, Марк Шагал, Марсел Дюшан, Жан Меценже. Има любовна връзка с художничката Мари Лорансен. 

През 1914 г. постъпва в армията и участва в Първата световна война, но през 1916 получава тежко нараняване на черепа. Умира на 9 ноември 1918 г. при епидемията от испански грип.