„В училището на живота няма почивни дни.“
„Светът е такъв – неразбираем и пълен с изненади.“
„Любовта – най-прекрасното и най-ужасното нещо на света.“
„Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно.“
„Любовта е вечна, защото винаги се подновява. Страстите умират, любовта остава.“
„Щастието има нужда да се храни не само със спомени от миналото. Нуждае се и от мечти за бъдещето.“
„Нито дори Бог, който ни е създал, не може да ни избие всички. Бог убива хората един по един, а колкото повече убива, толкова повече хората ще продължат да се раждат, да растат, да се раждат отново, да се смесват и т.н. И никой кучи син няма да ги спре!“
„Не можеш да имаш всички жени по света, но си струва да опиташ.“
„Със своята невидима ръка смъртта заличава петната от миналото на умрелия, и спонемът за него започва да блести като диамант.“
„Нещастието е издръжливо дърво; филиз, набучен в земята, не иска особени грижи, расте, разклонява се, среща се навсякъде. В двора на бедняка, приятелю, нещастието избуява, там не се задържа друго растение. Ако човек няма закалка и здрава кожа, ако няма мазоли отвън и отвътре, безсмислено е да се захваща с боговете, не съществува магия, която да послужи. Още нещо ще ви кажа, но не за да се хваля или да превъзнасям силата на нямащите, а защото това е чистата истина – само беднякът има смелост да понася нещастията и да продължава да живее.“ – из „Тереза Батиста, уморена от битки“
„Да харесаш някого е лесно, случва се, когато най-малко очакваш, един поглед, една дума, един жест и огънят лумва, изгаря гърдите и устата; трудно е да се забрави, самотата изяжда човека; любовта не е трън, който се изважда, тумор, който се изтръгва, любовта е непокорна, нестихваща болка, убива отвътре.“ – из „Тереза Батиста, уморена от битки“
ЖОРЖИ АМАДУ - бразилски писател, роден на 10 август 1912 г. Смятан е за модернист, пишещ често в стила магически реализъм. Книгите му са преведени на десетки езици, адаптирани са за филми, театрални постановки и телевизионни програми. Умира на 6 август 2001 г.
