„Израснал съм в много беден край, родителите ми се бъхтеха над тютюна, а аз, докато отивах на училище, обувките ми затъваха в калта…“

„С нищо друго не съм си играл като дете освен с кларнет.“ 

„С нищо на света не бих заменил тръпката да свиря на сватба! В сватбата е истината. Тя е цял университет. Тя се равнява на 10 концерта.“

„Никога не зная предварително какво ще свиря. Импровизирам.“ 

„Имам ли някаква болка, хващам кларнета, свиря си и си изревавам мъката.“ 

„Никога няма да напусна България, дори и да ме изпъдят!“

„Ние нито знаем да слушаме, нито да играем. Кючекът и пошли текстове от рода на „Искам го, стискам го” заглушават фолклора и възпитават младото поколение в безвкусица и простотия.“

За авторските права и албумите: „Няма да се уморя да го повтарям. Плащат ти за едно, а продават десет пъти повече. Друг е въпросът къде и как ги продават, защото ако речеш да минеш по музикалните магазини – няма да откриеш нищо от оркестър „Тракия”. Може много лоши неща да си говорим за България отпреди промените, но ако не друго – ред имаше по отношение на авторските права. Всъщност защо ли да го говорим това - няма кой да ги чуе. До гуша ми е дошло да слушам сладки и медени обещания. Това ще направим, онова ще променим. Докато някой захапе кокала.“

„Нищо чудно един ден да се спомина като последен бедняк. Няма да съм нито първият, нито последният. Да не изброявам имена, че сигурно ще пропусна някого.“

„За да те радва музиката трябва душата ти да е отворена за нея.“

„Сърце, затиснато от омразата, няма как да се отвори за музиката.“

„Музиката е навсякъде край нас, но трябва да имаш нагласата да я чуваш." 

„В музиката никога не можеш да постигнеш всичко.“

За Милчо Левиев: „На човек като него свалям шапката си. Щото аз обикновено шапка свалям само на себе си. Другият като него е Йълдъз Ибрахимова, велика е. Простичко е за казване – повече внимание приживе, а не като си отиде някой от белия свят. Ама изглежда е трудно за разбиране.“

„Няма малки и големи държави, има мислещи и немислещи управници.“

„И може би най-важното – да не спираш да работиш. Винаги има поне още едно стъпало, което можеш да изкачиш.“

„Спазвам, доколкото мога общите човешки правила, вкъщи честваме и мюсюлманските, и християнските празници. Имам икона, до нея стои една ръчно направена керамика – шарж.“

„От работа не съм се уморил, уморих се от славата.“

„Едно време Людмил Георгиев викаше: "Не мога да ви кажа Иво Папазов дали свири джаз, но свири страхотна музика. А Людмил Георгиев, бог да прости, беше най-големият джазмен.“ 

„Много ми е смешно когато фолк певиците, тия модни пикли, когато казват – ами аз слушам само класика. С чисто сърце мога да кажа, че обичам всякаква музика и поп фолка дори, макар че там са повече кавър версии на сръбски и гръцки песни. Ако са в оригинален вариант, слушам.“ 

 „Вярвам в човешкия Бог.“ 

„Лошото е, че мнозина, като попаднат случайно някъде по върховете, забравят за корена си.“

„Възпитавам децата си да бъдат истински селяни. Да могат да правят всичко сами, да чистят, да перат… Че не се знае на каква жена ще попаднат.“

„Всички неуки хора, дето не могат да си намерят никаква работа – крадат.“

„Що хората от другаде ме канят да представям българския джаз, а нашите ме пропускат! И не е щото съм циганин! Не е за това. От друг вид простотия е. А ние свирим истинския джаз, нашенски, уникален. Ама то и приказка си има: "Нашата кучка на нашето куче не дава." Ето това е проблемът в България.“

„Най-сериозният човек, който застана зад мен беше продуцентът на „Пинк Флойд, Джо Бойд“. Това е човекът, който изигра най-голямата роля в живота ми 

„От Ибрям Хапазов по принуда станах Иво Папазов.

„За мен политиците са ластовички – идват и си отиват.“ 

ИВО ПАПАЗОВ - ИБРЯМА – български музикант, роден на 16 февруари 1952 г. Произхожда от потомствени зурнаджии и кларинетисти. Популярен става с оркестър „Тракия“, основан през 1978 г. По време на т.нар. „Възродителен процес“ е съден и пратен в трудов лагер заради произхода си. Става световноизвестен с виртуозността, с която превръща традиционната местна сватбарска музика в джаз-феномен. В края на 80-те години успява да подпише договор с британския лейбъл „Hannibal Records“, с който издава два албума със смесица от джаз, тракийска народна и циганска и турска музика. Първият му албум е озаглавен „Пътуването на Орфей“. След промените в края на 1989 г. свири по цял свят с най-добрите джазмени  За международната музикална общественост го открива Джо Бойд. През 2005 г. печели наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на английската ВВС и я посвещава на сънародниците си. През същата година става лице на България за първия рекламен клип за страната, който се завърта по европейския телевизионен канал "Euronews" и в който звучи неговата мелодия „Носталгия“.

Британският авторитетен вестник „Индипендънт“ го нарича „свръхестествен гений на кларинета“.

 

Коментари  

+1 #1 Dimitrowa 11-04-2017 20:04
Uwajenie i poklon pred talanta na Iwo Papazow !Ne samo muzikant , no filosof , mislitel idostoen 4owek!!!
Цитиране
  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Човек не може да живее само с миналото. Но миналото живее в човека, то присъства в неговите най-скрити глъбини, то е връзката му с нещата, с хората, с времето. Миналото – то е ретроспективът на настоящето. “

Константин Константинов, писател, преводач и мемоарист, роден на 3 август преди 131 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „Девети“, царското злато, Тодор Живков и пътеките на историята ни

 

Но защо при редактирането й са отпаднали шест глави, които Божилов ядосано вкарва в своя блог и дебело подчертава, че при преиздаването  на романа през 2023 г., когато си възстанови авторските права, книгата ще излезе в автентичния си пълен вид?

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия