"Най-страшното нещо е нашето въображение.“

„Колкото по-малък град, толкова повече клюки.“

„Струва ти се, че прекрасно разбираш какво е справедливост и какво не е. Всички мислим така.“

„Така е устроен светът, че винаги някъде бият дете.“

„Когато човек страда от несправедливости, свидетелите на неговите страдния са обречени на срам.“

„Човек не е устроен да живее сам.“

„Любовта не е глад. Тя не може да се утоли, успокои.“

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

„Жените притежават рядката способност да прощават.“

„Да четеш означава да забравиш за себе си.“

„Нашата лъжа казва за нас не по-малко от нашата истина.“

„Черепът и темпераментът са двата най-неподатливи човешки атрибута.“

„Отмъщението е като горски пожар. Колкото повече опожарява, толкова по-гладен става.“

“Красотата на жената не принадлежи само на нея. Тя е част от дара, който дава на света и е длъжна да го споделя.“

„Ако вашата любов е достатъчно силна, не е задължително да ви се отговаря с взаимност.“

 „Насилието се превърна в спектакъл, то покварява душите.“

ДЖ. М. КУТСИ - южноафрикански писател, езиковед, преводач и преподавател, роден на 9 февруари 1940 г. Носител е на Нобелова награда за литература (2003). Яростен критик е на апартейда в Южна Африка и защитник на правата на животните. На български са преведени романите му „В очакване на варварите“, „Живот и страдания на Майкъл К.“, „Дневник на една лоша година“ и „Позор“.