"Обърнете лицето си към слънцето и сенките ще паднат зад вас."

„Бъдете любопитни, но не осъждайте.”

„Правете каквото искате, но нека ви носи радост.”

„Мирът е винаги красив.”

„Знам, че заслужавам враговете си, но не мога да повярвам, че съм заслужил и приятелите си.”

„Правете каквото искате, но нека ви носи радост.”

„В лицата на обикновените хора аз виждам Бог.”

„Истинската война никога няма да влезе в книгите.”

„Всеки момент на светлина и мрак е чудо.”

„Няма Бог, по-възвишен от теб самия.”

„Бъдещето не е по-несигурно от настоящето.”

„Има огромно значение къде точно четеш.”

„Ако нещо е свещено, то това е човешкото тяло.”

„За да има велики поети, трябва да има и велика публика.”

„Истинското изкуство е човечността. Това, което наричаме лоши обноски, са често най-живописните и изразителни неща изобщо.”

„Най-великата поема са Съединените американски щати.”

„Когато пропуснеш веднага да ме намериш, не губи кураж, изгубиш ли ме на едно място, търси на друго, аз някъде съм спрял да те дочакам."

„Най-силните и най-сладките песни все още остава да бъдат изпети."

---

Разбрах, че е достатъчно да бъдеш с тия, които харесваш...

Друг вид блаженство аз не диря, плувам във това като в море.

Всеки е нужен някъде...

всеки има свое място в шествието.

Защото всичко е шествие.

Вселената е шествие с 

движение отмерено и съвършено.

---

Атмосферата не е парфюм,

        тя няма вкус на дестилат тя е без мирис,

тя е завинаги на устните ми, аз съм влюбен в нея,

ще ида там на пейката, в леса, ще бъда негримиран и оголен,

лудея по това да съм във досег със самия себе си.

Перата на моя собствен дъх, ехото, шуртенето,

жужащото шептене, коренът на любовта, копринената нишка,

разклоненията на лозата, мойто вдишване и моето издишване,

пулсирането на сърцето ми, минаващата кръв

и въздуха през дроба ми, мирис на зелени листи

и на сухи листи върху брега и върху тъмнобагрени скали,

и на сено във сеновала, звукът на моите ругатни,

на моя глас, понесен върху вихрите на ветровете,

няколко едвам положени целувки, няколко прегръдки,

обхващането на ръцете, игра на светлини и сенки

във дърветата додето гъвкавите клони се полюшват

радостта да бъдеш сам сред бързащите вън на улицата

или на полетата, или по склоновете на хълмистата земя,

усещането, че си здрав и трелите на пладне,

песента ми като се пробуждам и посрещам слънцето.

УОЛТ УИТМАН – американски поет, роден на 31 май 1819 г. Използва свободен стих и ритъм, подобен на този на Библията. В края на 1855 г. Уитман плаща печата на „Стръкчета трева”. Книгата е преиздавана няколко пъти и извоюва на автора му статута на класик на американската литература. Бил е още журналист, учител и правителствен чиновник. Популярен е и романа му „Franklin Evans”. Умира на 26 март 1892 г.

Бунтарският начин на живот на Уитман е приет от бийт поколението и неговите лидери Алън Гинсбърг и Джак Керуак през 50-те и 60-те години на ХХ век. Лорънс Ферлингети нарича себе си едно от „лудите деца“ на Уитман. Той повлиява и автора на „Дракула“ - Брам Стокър, става модел за героя на Дракула. Поезията на Уитман е използвана от много композитори, някои от които Курт Вайл, Ралф Воган Уилямс, Фредерик Делиус, Карл Амадеус Хартман, Бенджамин Бритън, Роналд Корп, Джордж Кръмп, Роджър Сешънс и Джон Адамс.