„През 1947 г. премахнаха автономията на университетите и унищожиха онзи висок пласт на българската интелигенция, който беше вече способен да твори. В 1992 г. премахнаха автономията на университетите и отново посегнаха на същия пласт.“
„В крайна сметка некадърниците никога няма да оставят ученици и последователи. Това е истинското прочистване в науката.“
„Навсякъде интелигенцията е ръководител на обществото.“
„Важно е да се изкара на повърхността на обществения живот един сериозно квалифициран слой, който може реално да управлява, а не да използва властта само за облаги.“
„Едно бедно общество винаги се терзае от социален натиск, от социални бунтове и протести, от революции и копнежи за силна ръка, които естествено пречат на демокрацията.“
„Историкът може би страда от заблудата, че познавайки миналото, може да каже нещо върху съвременността и върху бъдещето.“
„Започват да липсват българи за тая земя и тя трябва да се насели от други хора.“
„Историята е доказала, че държава можеш да създадеш, но не можеш да създадеш нация. ГДР просъществува 40 години, но "гедерейска" нация не се създаде - и не можеше да се създаде. Защото създаването на нацията е въпрос на вековен исторически процес.“
„Ако народите на исляма, примерно, живеят добре в дадена област, няма да тръгнат да налагат величието на Аллаха в друга област, за да измрат и да ги избиват.“
„Всеки човек, който не иска да бъде роб, може да бъде свободен.“
„Нацията е като човек - просто не й се умира. На нея й се тегли, но не й се умира.“
„Комунизмът се оказа асоциална система и в това е неговото нещастие. Той влезе в противоречие с естествените нужди на човешката личност, на човешката природа, ограничи инициативата, свободата на действие, свободата на духа, премахна духовната толерантност и създаде едно общество, което не можеше да произвежда нито материални, нито духовни блага.“
"Русия се прояви като върл душманин на българската кауза."
НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ – български историк, роден на 2 ноември 1931 г. Научната му кариера започва през 1959 г. През 1989 г. става член-кореспондент на БАН. От 1976 г. е декан на Историческия факултет при Софийския университет, през 1991-1993 г. е ректор на Софийския университет, а от 1998 г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в България. В края на 80-те се изказва критично за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ Възродителния процес. Носител е на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука през 1989 г. и на френската награда „Академична палма“ през 1993 г. Автор е на множество монографии, повече от 100 студии и статии. Значими са изследванията му „Българско възраждане“, Българската култура ХV - ХІХ век“, „Българската възрожденска интелигенция“, „Левски, революцията и бъдещия свят“ и др. Съавтор е и на 9 книги. Умира на 22 ноември 2000 г.
