„Хората не са създадени да знаят всичко.“

„Казват, че блус певците винаги плачат в халба с бира. Но знаете ли какво? Аз не пия.“

„Да, аз обичам жените повече от всичко друга на света, но това не означава, че искам да спя с всички. Това е като да гледаш роза. Тя е красива. Но това не означава, че непременно искам да я откъсна и да я закача на ревера си.“

„От дете са ме учили, че мъжът трябва да защити семейството си. Ако в къщата иска да влезе вълк, ща трябва да застанеш на вратата. Преди да влезе и нападне семейството ви трябва да победи теб. Аз съм от тези, които са готови да застанат на вратата.“

„Аз съм от село. Обичам природата. Не се нуждая от всичките модни вещи, автомобили и т.н. Аз имам една добра машина - „Мерцедес“. И още старият камион - "El Camino", в който съм влюбен. Колко е хубаво да седна в колата и да отида в гората, близо до мястото където живея, Вегас, с фотоапарата. Това за мен е същински рай – да се любувам на природата и да снимам птиците и зверчетата.“  

„Бях женен два пъти. Последният ми брак се разпадна през 1968 г. Причината за развода е неизпълнено обещание. Разберете, аз й обещах, че през следващата година няма да работя толкова много. Но тогава изникнаха проблеми с данъчните и се наложи да работя както преди за да се издължа на държавата.“

„„Аз съм направо луд по „Люсил“… имал съм различни китари и винаги съм ги кръщавал „Люсил“. С нея сме минали дълъг път, тя ми донесе и някаква слава…тя ми осигури препитание и дори понякога ми спасяваше живота…понякога съм тъжен и като че ли тя се опитва да ми помогне, като че ли шепне името ми…тя е като жена и изглежда, че тя е единствената, от която някога съм зависел. Бил съм женен и винаги съм се развеждал, но „Люсил“ никога не се е отделяла от мен. Тя винаги е била с мен“.“

„Водата от черния фонтан не е по-лоша на вкус, отколкото от белия.“

БИ БИ КИНГ -  американски блус китарист, композитор и певец, роден на 16 септември 1925 г. На шесто място е поставен в листата за най-добри китаристи на всички времена, направен от сп. „Ролинг Стоун". През 50-те години на ХХ век се превръща в един от най-влиятелните ритъм енд блус изпълнители, създавайки впечатляваща поредица от хитове като „You Know I Love You“, „Woke Up This Morning“, „Please Love Me“, „When My Heart Beats like a Hammer“, „Whole Lotta' Love“, „You Upset Me Baby“, „Every Day I Have the Blues“, „Sneakin' Around“, „Ten Long Years“, „Bad Luck“, „Sweet Little Angel“, „On My Word of Honor“ и „Please Accept My Love“.

През 2004 г. той е награден с почетна титла „доктор“ от Университета в Мисисипи.

Умира на 14 май 2015 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина