„Разликата между политическия терор и обикновена престъпност се изяснява чрез смяната на режими, при което бившите терористи стават уважавани хора с представителна власт в техните държави.”

„Манхатън е столицата на ХХ век, градът, който ме привличаше повече от три десетилетия.”

„Каквото и да означава днес „ляво” и „дясно”, само съвместно страните на еврото биха придобили политическа тежест в света, която да им позволи упражняване на разумно влияние върху дневния ред на световното стопанство.”

„Нашите политици отдавна са неспособни да се стремят към нещо повече от това просто да бъдат преизбрани. Те изобщо не притежават политическа субстанция, нямат никакви убеждения."

„Държавите нямат права, само хората имат и затова хората, а не държавите са основните исторически фигури, от тях трябва да зависи как се провежда политиката. В действителност те са превърнати в безгласни зрители"

„Европейският проект не може да продължава повече като занимание на елита.”

„След 11 септември европейските правителства тотално се провалиха. Те са неспособни да видят отвъд националните си интереси.”

„От морална гледна точка няма никакво извинение за терористичните актове, независимо от мотива или ситуацията, която е довела до тях.”

„Несигурността е есенцията на тероризма.”

„Дори едно убийство е изключително много.”

„Едва ли някой знае кой всъщност е врагът.”

„Разочарованието от националистическите авторитарни режими може да е свързано с факта, че в наши дни религията предлага нов по-убеждаващ език от старите политически ориентации.”

„Безпокои ме най-много крещящата социална несправедливост, състояща се в това, че отказът на системата да работи ще бъде социално най-скъпо заплатен от най-уязвимите социални групи.”

ЮРГЕН ХАБЕРМАС (18 юни 1929 – 14 март 2026) е германски философ, социолог и обществен интелектуалец, един от най-влиятелните представители на Frankfurt School. Известен е с идеите си за публичната сфера, демокрацията и теорията на комуникативното действие, според която рационалният обществен диалог е основата на легитимното политическо решение. Сред най-важните му книги са The Structural Transformation of the Public Sphere (1962), Knowledge and Human Interests (1968) и The Theory of Communicative Action (1981)