„Чудех се дали след всичко, през което преминах, ще мога да продължа отново”.

„Искам голяма кариера, влиятелен мъж и дълъг живот… Трябва да се мисли мащабно – това е единственият начин , за да го получиш. Аз просто не мога да си позволя да бъда анонимна.” – 1965 г.

„Не обичам да говоря за актьорската игра. Не я анализирам.”

„Обичам „Линд”... Черен шоколад с вкус на снизхождение.”

„Не мисля, че може да си католик без постоянно чувство за вина.”

„Имам най-прекрасните деца. Аз съм много, много благословена.”

 „Има хора, които страдат неописуемо. Те са невинни … Жертви са на греховете на други хора. И макар че е трудно да бъдат видени, важно е да се разбере, че те съществуват.”

„Жените в Африка? Трябва да се направи много за тях. Те не са образовани, не само в Ангола. По време на моето пътуване из Нигерия се убедих, че жените трябва да се учат.”

„Баща ми винаги е казвал, че трябва да стана писателка, и открих, че ми е много приятно да пиша автобиографията си. Писането е интересен процес.”

„Когато се омъжих за Франк Синатра, баща ми тъкмо беше умрял, а Франк тъкмо беше станал на 50 г. Хората казваха: „О, ти си търсиш баща”. Трудно ми е да отрека или потвърдя това. Но искам да кажа, че Франк беше най-страхотният, красив и секси тип. Не мисля, че има много жени на каквато и да е възраст, които биха му устояли. И той изобщо не приличаше на баща ми.”

„Синът ми Ронан (биологичният им син с Уди Алън – бел. ред.) вероятно е син на Франк Синатра, с когото никога не скъсах истински след развода ни през 1968 г.”

„Свят на скъпи ресторанти, хубаво вино, чартърни самолети, достатъчно хайвер дори за най-малкото дете и лимузини, шофирани от шофьор… Положих усилия да приема нещата с перспектива за децата ми.” – след като се запознава с Уди Алън.

„Ти имаш работата си, моята голяма цел в живота е да имам баснословен брой деца.” – към Уди Алън

„Той беше кралят сред нас: този, който знаеше всичко, чиито грижи бяха по-сериозни от тези на останалите, той превъзхождаше другите. Винаги имаше последната дума. Умееше да те отреже по-бързо, отколкото си в състояние да отвориш уста. Възхищавахме му се и се бояхме от него, всеки по свой начин.” – за Уди Алън

МИА ФАРОУ – американска актриса, родена на 9 февруари 1945 г. В киното се появява през 1959 г. с малки роли. Световна слава ѝ носят ролите в „Бебето на Розмари“ (1968), „Тайната церемония“ (1968) и мелодрамата „Джон и Мери“ (1969). През този период тя създава образ на свенливо и крехко създание, борещо се със злото по света, но едновременно с това чувствително, интелигентно и егоистично.Играе ролята на Дейзи Бюканън във филма „Великият Гетсби“ през 1974 г. Поврат в кариерата ѝ като киноактриса е 10-годишната ѝ творческа и лична връзка с Уди Алън. Изгражда поредица от роли на решителна, свободна и независима жена, опора на невротизирания комплексиран герой на Уди Алън. Играта ѝ е перфектно моделирана и подчертано експресивна. Заедно работят по 9 филма. Връзката им прекъсва шумно през 1992 г. Има два брака — с певеца Франк Синатра (1966-1968) и с композитора Андре Превин (1970-1979). От брака си с Превин има 6 деца, 3 от които са осиновени. По време на интимната си връзка с Уди Алън ражда едно дете и осиновява още две деца. Общият брой осиновени деца от актрисата е 13. Световен представител е на УНИЦЕФ.

 

 "Зад всичко, постигнато от мен стои по някоя любов, симпатия, доверие, вяра, помощ - от някой друг!"

Татяна Лолова, българска актриса, родена на 10 февруари преди 91 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.