„Крайната цел на изкуството е да засили, дори ако е необходимо, да изостри моралното съзнание на хората.”

„Всяка война, която настоява за отказ от разума, като необходимост за подкрепа, е лоша война.”

„В Америка ударите, които се нанасят срещу тялото, са твърде малко. Ние тука убиваме духа и сме станали експерти по това. Използваме психически куршуми и се убиваме един друг, клетка по клетка.”

„Ако някой не е достатъчно талантлив, за да стане писател, не е достатъчно умен, за да стане адвокат, и ръцете му треперят твърде много, за да извършва операции, той става журналист.”

„Америка е ураган и единствените хора, които не чуват тътена, са тези щастливци, невероятно глупави и самодоволни бели протестанти, които живеят в центъра, в спокойното око на големия вихър.”

„Америка… се е изгубила в телевизията. Защото в рекламата лъжливостта и манипулацията са издигнати до нивото на вътрешните ценности на рекламодателите. Прекъсването [за реклами] се счита като съпътстваща необходимост за пазара. Преди се е считало, че седем-осемгодишните могат да четат непрекъснато в продължение на час или два. Но те вече не го правят. Навикът е изгубен. На всеки седем до десет минути детето бива прекъснато от реклами по телевизията. Децата са свикнали с мисълта, че в тяхна изгода е да бъдат прекъсвани. В резултат те повече не са в състояние да учат. От системното прекъсване техните способности за концентрация са силно намалели.”

„Безрадостна е моята религия, неспокойна от тревоги, защото за да вярваш в Бога се изисква не любов, а смелост. Любовта идва като награда.”

„Белег на посредственост е да се търси прецедент.”

„Бракът има четири етапа. Първо е ухажването, след това женитбата, после децата, и накрая – последният етап, без който не можете да опознаете напълно жената, е разводът.”

„В Америка много малко хора ще ти се доверят, освен ако не си непочтителен.”

„В крайна сметка герой е този, който спори с боговете и по този начин предизвиква дяволите да оспорват неговото схващане. Колкото повече може да постигне един човек, толкова повече може да бъде сигурен, че дяволът ще обитава в неговото творчество.”

„Всяка една от моите книги ме убиваше малко по малко.”

„Ето как сълзите се стичаха по лицето на Чери… една чаена лъжичка, пълна с десетгодишна скръб.”

„Желанието за успех е като смазка за тайната проституция на душата.”

„Живеем във време, което е създало изкуството на абсурда. Това е нашето изкуство. То включва хепънингите, поп арта, лагера и театъра на абсурда… Дали имаме това изкуство, защото абсурдът е патината на отпадъците?… Или сме изправени лице в лице с отчаяното или напротив най-рационалното усилие, идващо от най-дълбоките слоеве на подсъзнанието ни, да спасим цивилизацията от ада и чумата на нейното залежаване.”

„Крайната цел на либерализма е вегетарианството.”

„Любовта си е любов – можеш да я намериш във всекиго, можеш да я намериш навсякъде. Въпросът е, че никога не можеш да я задържиш. Не и докато не си готов да загинеш за нея.”

„Не познаваш достатъчно една жена, докато не се срещнеш с нея в съда.”

„Няма нищо безопасно в секса. И никога няма да има.”

„Обикновено имам нужда от една бира, за да пусна мотора.”

„Разликата между написването на книга и излизането по телевизия е като разликата между зачеването и създаването на бебе в епруветка.”

„На никое сърце не му е толкова тежко, колкото на плахото сърце.”

„Тежките думи живеят в подземието на сърцето.”

„Убеден съм, че най-нещастни са тези хора, които от любовта биха направили изкуство. Това съсипва всички останали усилия. От всички творци те определено са най-жалките.”

„Функцията на социализма е да издигне страданието на по-високо ниво.”

НОРМАН МЕЙЛЪР - американски писател, публицист, драматург, сценарист и филмов режисьор, роден на 31 януари 1923 г. Заради острия си език и безкомпромисна критика е наричан арогантния гений на САЩ. Носител е на две награди „Пулицър”. Той е един от пионерите (заедно с Труман Капоти, Том Улф и Джоан Дидиън) на новата журналистика  - умението да се пишат репортажи с литературни елементи. Автор е на 40 романа.

Умира на 10 ноември 2007 г.

 

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...