"Изиграла съм най-хубавите роли."
"Не се връщам назад, така съм възпитана, не се обръщам назад, защото има опасност да се спъна."
"„ За събитията през 1944 година ни разказваха в учебно заведение, само че това естествено не беше безспорната истина. Вкъщи не се говореше за политика, само че са приемали немски и съветски бойци. Бях възхитена от немските бойци – дисциплинираност и хигиена. Руснаците доста пиеха и една вечер са се появили много пияни, уплашили са баба ми и майка ми, която е била бременна с мен. Баба ми получи перде на очите и ослепя вследствие на това.“
„Върши добро. Няма значение дали с усмивка или без усмивка“
„Големият ни проблем е корупцията във всичките й параметри, в целия й обем, отдолу-догоре.“
"Да се научи българинът да изисква, да настоява, а не само да мрънка, да протестира между две наздравици. Не се върши работа“.
"Искам да говоря за всичко със студентите. Моите усилия са в посока те да отворят системата си. Те да започнат да говорят откровено… Това, за което са дошли, е да учат, а аз се старая да ги мотивирам, а това е доста трудно. Изискват се много усилия, да повярваш в себе си, да не казват "не мога", преди да са опитали.
„Демокрацията не ми взе нищо. Просто аз започнах всичко от начало, от самодейния театър в Дупница, за да опровергая, че съм актриса, защото Българската комунистическа партия ме е направила такава. Аз започнах от нула, за да докажа, че съм го правила сама.“
„Ако можеш да се откажеш от нещо свое, за да зарадваш друг, не защото на него му е напълно нужно, но ти да успееш да се откажеш, е един начин, по който можеш да провериш себе си доколко можеш да бъдеш отдаден на хората. Но на мен ми е лесно да говоря, нашата професия е свързана с отдаване, когато си на сцената ти отдаваш от себе си всичко.“
"Да си спомняш невинаги е лесно. И не е въпрос само на памет… Аз имам добра памет, както за хубавите моменти, така и за трудните."
"Грях е да се гневиш."
"Човек трябва да си знае мястото – аз си го знам. Но трябва да знае и колко дълго може да стои на това място. Не можеш да се вкопчиш в живота. Аз съм длъжна да се науча как да го напусна с класа. Животът ми заслужава!"
"Никой не знае колко и какво може. За да разбере, трябва да опита."
"Има жени, които правят нещата по-добри... просто като се появят. Има жени, които карат нещата да се случват. И жени, които ни карат да се усмихваме. Има жени с чар, интелект и мъдрост... Има жени, които променят света всеки ден..."
"Нямам право да отстъпвам назад, това е моят мотив за живеене!"
"За мен доверието е нещо безценно."
"Театърът е такова място, което зарежда човек, когато присъства на един спектакъл. Този контакт на чувства и мисли от сцената и обратно. Едно взаимоотнасяне, което обогатява."
"Ако въобще имаме някакво бъдеще останало, мисля че то ще се съхрани и ще съществува в театъра. Обществената бъдеща нагласа ще се роди на това място - в театъра, той е като храм, като хранилище."
"Като премине болката, първото усещане е на щастие."
"Доста озверено и разграничено човечество битува на нашата територия."
"Имах доста хубаво и радостно детство, с доста хубави и същински игри. Много играех с момчетата и постоянно посещавахме гробищата, с цел да ядем черници там, колкото и да ни обясняваха, че са толкоз хубави, тъй като изсмуквали мъртвите. Това не попречи на апетита на бандата.“
ЦВЕТАНА МАНЕВА е родена е на 30 януари 1944 г. в Пловдив, в семейството на известния драматичен артист Георги Манев. През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш. Кариерата ѝ започва в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., когато се присъединява към трупата на Театър „Сълза и смях“ (1979-1991). Играе в постановки на Театър 199, на театър „Сфумато“ и Младежкия театър „Николай Бинев“. Преподавател е в Първо частно театрално училище "Любен Гройс", почетен професор на Нов български университет.
Има множество роли в театъра и над 50 в киното. През 2004 г. получава орден „Стара планина“ за големите си заслуги в областта на българския театър и кино.