ОТВОРЕНО ПИСМО ДО:

Г-н Бойко Борисов - министър-председател, 

Г-н Боил Банов - министър на културата, 

КРИБ и българския бизнес, 

инж. Даниел Панов-кмет на Велико Търново, 

БТА и всички медии, 

Всички дарители, спонсори и доброволци на проекта „България на длан”, 

Всички български граждани 

 

Уважаеми Дами и Господа,

След хилядите писма и въпроси какво е участието ни в украинския проект с макети във град Велико Търново, както и в качеството ми на автор и ръководител на проекта „България на длан”, създаден през 2004 г., в качеството ми на театрален режисьор и общественик, Ви информирам, че нито аз, нито който и да е от екипа на проекта ”България на длан” има каквото и да е участие в изграждането и финансирането на украинската инвестиция с макети в град Велико Търново. 

Много се радвам, че нашата кауза за създаване на парк с макети на открито има последователи и то не какви, а чуждестранни! Оценявам положително интереса на чужди граждани, защото съм сигурен, че те благородно, от любов към България и „некомерсиално“ предлагат тази инвестиция, но се съмнявам, че е така.

„Поздравявам“ Министерството на културата, което не припозна нашия проект „България на длан - макети на открито” за важен. Макар да знаеше за него още от 2015 г. като проект на българските творци, художници, архитекти и дизайнери, министерството предпочете да даде разрешение и съгласие на украински, руски и турски творци, художници, макетисти и архитекти. С този жест министерството за пореден път демонстрира своето отношение към българските творци. Според мен не е утвърждаващо да популяризираме националното си богатство, предоставяйки тази „грижа“ на чуждестранни изпълнители. Бихме се радвали, ако те се присъединят към нас или проявят уважение към нашия труд и постигнати резултати. Смисълът на проекта “България на длан” не е само да презентира, а да комуникира - т.е. да търси среща с другите култури, като намери корените в европейската и световна култура и наследство. Убедени сме, че това може и трябва да се направи от български експерти и специалисти. Проектът "България на длан" е замислен именно като такъв. Той е отворен, а неговата цел е и да образова младите хора в България, да ги привлича към националните ни ценности и идеали. През 2018 г., когато ще бъде отбелязана и Европейската година на културно наследство и първото българско председателство на Съвета на ЕС, имам всички основания да апелирам за обединение в постигането на каузата. Ето защо смятам за неудачно и погрешно този така важен за България ресурс - културното ни наследство, да бъде "предложен" за презентация от чужди граждани.

„Благодаря“ на кмета на Велико Търново г-н Даниел Панов, който за пореден път доказа, че в България всяка кауза има своя предател поради факта, че именно той беше част от Инициативния комитет „ България на длан - макети на открито”. „Благодаря“ му много за примера, който демонстрира, а именно, че най-важно е да има инвестиции, сензации и атракции, че честа и националното достойнство са без значение, когато имаш „дупка” в джоба. Много се „радвам“, че този „държавник“ от местната власт„ не обърна внимание и на депозираните от нас възражения и предложения да бъдем поканени в конкурса на община В. Търново. И защо да го прави? Само за да му разваляме „заверата” с чуждия инвеститор? Тъжен е фактът, че именно в старата столица на България, съхраняваща величието на българската държава, се случи този чуждестранен проект. Още повече, че именно във Велико Търново е обявена независимостта на България, чиято 110-годишнина ще бъде отбелязана през 2018 г.

„Благодаря“ и на министрите от правителството, които не ни отговориха на писмата и поканите за среща. Защо трябва да ни отговарят? Кои сме ние? Някаква си 5 хиляди българи и още дузина професионални общности, организации като ЮНЕСКО, ИКОМОС, САБ, СЛА, Държавен културен институт и много други. Защо да ни отговарят? Има инвеститори, а ние какви сме? 

Сега разбирам, че за никого не е проблем, че чуждестранен инвеститор прави търговия с български храмове и исторически светини. На никого не му пука кой какво прави. Дори и турски бизнесмени да направят паметник на Левски, и това ще се приеме за инвестиция. По тази логика предлагам и да се отмени забраната за финансиране на различните вероизповедания от чужбина. Защо ли? Ами така ще имаме още повече инвестиции в икономиката, нали? 

„Благодаря“ и на украинския бизнесмен и неговата съпруга, които дойдоха при мен, помолиха ме да разгледат експозицията „България на длан” и после тихомълком преписаха и изнесоха всичко, което е качено на нашата интернет страница. „Поздравявам“ ги, че толкова добре могат да четат на български език и че са „взаимствали„ значителна част от „България на длан - макети на открито“. Само да не се увличат прекалено, защото България, която е част от Европейския съюз, има и закон за авторските права. 

Пожелавам успех и на Общинска администрация на гр. Велико Търново в събирането на обещания от чуждестранния инвеститор наем от 4000 лева за тази инициатива, подета „случайно”. (На толкова са оценени българските обекти.) 

Уважаеми българи,

На нашите последователи и на всички хиляди хора, които са направили дарения за проекта ”България на длан - макети на открито”, както и за експозицията от макети на закрито " България на длан", на всички медийни партньори, застанали зад нас, на всички дарители, спонсори и доброволци, които отделиха от скъпоценното си време и средства, на всички талантливи архитекти, на всички партньорски организации в Инициативния комитет и неговите членове, на всички българи искам да кажа :

Ние продължаваме да работим за каузата и проекта „България на длан”. Ще ни разпознаете по запазената ни марка:

Експозицията с макети „България на длан“ продължава всички свои инициативи. Очаквайте ни скоро в София, като преди това ще гостуваме и в други градове на страната.

С това открито писмо се разграничавам от имитаторите с чуждестранен произход, допуснати от една община да провеждат каузи, които принадлежат на нас, българите, и защитавам усилията и честта на всички онези, които са ме подкрепяли.

За повече информация : 

www.minibulgaria.bg

http://minibulgaria.bg/portfolio-item/proekt-3/ 

 

С уважение: 

Александър Иванов 

Творчески псевдоним - Съни Сънински 

Автор, режисьор и ръководител на проекта

„България на длан”

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...