Анита Димитрова, в. "Сега"

Пуническите войни "за" и "против" "новото на Азис" в социалните мрежи не са нито изненада, нито новост. Първият анализ, хвърлящ светлина върху явлението Азис върху страниците на в. "Сега", излиза още преди Марк Зукърбърг да създаде своя "Фейсбук". Още преди 15 г. той пълнеше трибуните на стадион "Васил Левски" и заявяваше своето присъствие в българската масова култура. Този интересен статистически факт навярно идва да покаже, че "костинбродският славей" не е еднодневка в шоубизнеса или че (не)приемането на чалгата като музикален стил не започва от "Мотел" и съвсем не свършва с нея. Разбира се, социалните медии осигуряват мощен маркетинг инструмент и това го знаят дори политиците, как няма да се сети най-успешният ентъртейнър у нас, па бил той и с едва завършен четвърти клас?! Размиват се границите между това, което действително е обект на обществена дискусия, и нарочното подклаждане на интерес с цел трупане на кликове ("Мотел" натрупа милион за под седмица). Но който и да е подпалил фитила, дискусия има. Мненията варират от "чудесен летен хит без задници, прашки и цинизми, но пък със социален коментар" до "вай, чалгата превзе душите на интелектуалците". Сблъскват се страсти и аргументи; вадят се стари участия на Васил Троянов Боянов в "Като две капки вода" (само по себе си доста пошло шоу-нце), където той с лекота пее репертоара на Звезди от "Ахат", Георги Станчев и Майкъл Джексън; размятат се стари изрезки от "Ню Йорк Таймс" - откъдето много от въпросните български интелектуалци научиха за "Хабиби", предишния "вселенски" хит на попфолк звездата; играе се с циганската карта - защото Азис е циганин и никога не е ползвал или одобрявал евфемистичното "ром", при това най-успешният български циганин, както и да го погледнеш. 

Самият клип "Мотел" експлоатира доста "хот" тема - социалните разлики, неприемането и приемането на различния, възможна ли е толерантността помежду "един вагон хора", какъвто е и обществото ни в крайна сметка. Излиза, че неграмотният талант от Костинброд, момчето, което се облича(ше) като момиче и вие като индийките от боливудските саги на 70-те години, 

отново е "напипал пулса", 

както гласеше един негов скандален билборд срещу паметника "Левски" преди години. Не харесвам този певец, нито стила, в който твори, но явно прави нещо както трябва.

Азис (от арабски - "скъп, любим") е абсолютен селф мейд, въпреки че той не е изобретил чалгата, която му пасна като ръкавица. Когато неговият екзотичен образ излезе на сцената, тя вече бе индустрия, а Слави Трифонов се грижеше за институционализирането й в национален ефир. Плахо пробила си път чрез сръбския турбофолк и апокрифни хитове като "Камъните падат" в периода на развития социализъм, с идването на демокрацията музиката на лошия вкус и доброто настроение изригна като свръхнова. От пепелта на прочутите през 90-те Глории, Сашки, Камелии и други само с малко име се роди "фениксът" Азис. Той не е първият, нито единственият представител на малцинствата в жанра, но е единственият, който върви толкова наперено през него и успява да привлича интереса на практически всички слоеве на обществото вече две десетилетия (яви се дори на "Евровизия", макар и като беквокал). Израснал в циганската махала на Костинброд, напълно необразован, Азис е единственият пробив на гетото в масовата култура, състоял се в нашата страна. В България нямаме рап и няма да имаме - въпреки някои цинично-глуповати или интелектуално-автоиронични опити в жанра - защото нямаме негри. По същата причина ние нямаме и джаз, в смисъла, който са влагали в този жанр първопроходците му в първата половина на XX век. Впрочем, като стана дума за джаз, тези дни из дискусиите се завъртя едно любопитно старо интервю на Милчо Левиев в "Площад Славейков", в което той се изказва ласкаво: "...такава музика не слушам и не правя. Но като наблюдател виждам, че той има глас и музикалност. В това интервю за Би Би Си Азис каза, че 

иска да стане оперен певец

През 40-50-те Сара Вон също е искала да стане оперна певица, но в Америка до 60-70-те години беше изключено черен човек да направи това. Така че един господин Азис явно е разбрал, че като ром в тази среда той бъдеще няма. Но има дискриминация. Винаги е имало и ще има."

Разбира се, тук може да се опонира, че ние имаме и Иво Папазов-Ибряма, виртуоз, прочут на световно ниво. Но Ибряма е напълно друг тип човек и творец, той не може, а и не иска да доминира заглавията и тв ефира по начина, по който - напълно органично, сякаш е роден за това - го прави Азис. Не се наемам да гадая дали циганинът е маркетинг гений от ранга на Мадона (в друго интервю за отдавна несъществуващо списание той признава, че в младежките си години се е обличал и си е изрусявал бретона като нея, за да й подражава) и Лейди Гага. Нито пазарът, нито културната ни среда предполагат такива сравнения. Но е най-точният аналог, с който разполагаме на местна почва. Също като тях той започна пътя си нагоре с провокацията, със скандалното, пъстрото, травеститското. И се отказа от тази роля, когато тя се изтърка. Усетът да си извадиш перата от задника, когато вече не им е там мястото: иначе не си харесван, а смешен.

Музиката на Азис е смесица от етноритми - предимно турски и арабски, също индийски и испанско фламенко; текстовете са направо нелепи, пред тях монолозите от турските сериали звучат почти като Шекспир; жанровото му самоопределение е непоклатимо - въпреки че е пял в риалити форматите рок, поп и автентичен български фолклор, правил е дуети с Васил Найденов и дори е копнял за концерт в зала "България", той е еманация на чалгата до мозъка на костите си. Елементарното и пошлото в творчеството му са налице. Възторгващите се от социалната ангажираност на "Мотел" е редно да се запознаят и с 

бисери от неговото творчество 

като "Ти за мен си само секс", "Блокиран" (дует с подигравания заради "Издислав" Фики) или "Ня'а проблем" - скорошен хит в тандем с младата Теди Александрова, който по нищо не се отличава от Крисковите партньорства с разголени нимфетки. 

Въпреки това гласовите данни на Азис са безспорни, трудолюбието и целеустремеността - също. У него има някаква обезкуражаваща естественост и топлота, пълно отсъствие на онова високомерие, тъй характерно за "естрадния отдел" на българската култура, и като казвам "естраден", нямам предвид само тази специалност в Музикалната академия, а цялото соц и постсоц поколение в изкуствата. Всъщност разговорът за Азис и неговите песни не е разговор за това, което имаме, а за това, което нямаме като култура. Можеш да бориш чалгата само ако имаш какво да й противопоставиш. Във филипиките срещу "Мотел" срещнах фразата, че чалгата превзела нови територии, това може да е вярно само ако възприемаме "чалга" като метафора на целия ни публичен живот, на нравите и отношенията. Що се отнася до чалгата като музикален стил, т. нар. попфолк, той губи територия от доста време, също както и останалите жанрове всъщност - сцената у нас непрекъснато се свива и редуцира, защото, когато хората свикнат без култура, когато нямат нуждата от нея, постепенно отмират и субкултурите. И ако се загледате, ще видите, че както нямаме нищо ново в българския рок (например) от 10 и повече години, така няма "новини" и в чалгата, нейните златни времена отминаха, така че въпросният венцехвален и анатемосван Азис остана единствената й истинска звезда и представител. "Популярните" ни жанрове са в пълна синергия, и не за добро - тъй както Преслава (или както там се казват днес певиците с едно име) пее поп балади, така Гери-Никол извива ориенталски мотиви и съм сигурна, че днешните 15-20-годишни въобще не боравят и не биха боравили с нашите жанрови дефиниции. Тоест късничко е да се вайкаме за туй, което е превзето от чалгата, или да обвиняваме за това Азис - ярък, макар и карикатурен шоумен. Природата не търпи празно място.

Що се отнася до социалната проблематика в "Мотел", всъщност този клип е закъснял. Със своята биография и начин на живот Азис от много години олицетворява това съдържание. Той е циганин, измъкнал се от гетото със собствени усилия и талант - успешен, забогатял, интегриран. Харесват го хора, които не харесват чалга; харесват го и такива, които не понасят цигани и гейове. Образът му е еманация на толерантността, на отхвърлянето на предразсъдъците. Но макар да показва природна интелигентност, той никога не записва пети клас. Така и не се превръща в пътеводна светлина, урок, пример за подражание на своите малцинствени събратя. Той просто си върти бизнеса. Получава му се. Но нека не приписваме на нещата повече, отколкото има вътре в тях.