ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Режимът на БКП е отказал на великия бас Борис Христов да пусне брат му за лечение в чужбина през 50-те години на ХХ век и нечовешкото отношение на комунистическото управление е една от причините певецът да се отчужди за известно време от България при т. нар. социалистически период.

Този малко известен факт е посочен в архивен документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява агентурно сведение относно: Взаимоотношенията между Николай Гяуров и Борис Христов, написано от „КАРАПЕТРОВ”, кандидат агент на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия.

Очевидно кандидат агентът на идеологическото управление е бил човек от оперните среди и е познавал житейския път на Борис Христов, защото в донесението си е описал подробности, които са малко известни и днес дори не присъстват в официалната информация за един от най-големите оперни изпълнители на ХХ век.

Един от тези факти е предприемането от твореца на официални постъпки за лечението на брат си в Италия и отказа, който е получил от комунистическите власти, въпреки че певецът не е правил антикомунистически изказвания.

„Защо Борис Христов, който никога не е бил и няма да бъде марксист, все пак отчасти се отчужди от България? Вината е и наша”, пише кандидат агента „КАРАПЕТРОВ”, чийто псевдоним случайно или не съвпада с фамилията на известния музикален педагог проф. Константин Карапетров.

Човекът на Шесто описва, че Борис Христов особено много държал на брат си Николай, юрист, на когото е дължал насочването му към певческото изкуство.

„Вярно е, че годините бяха години на „студена война”, но явно някой не е успял да прецени, че се касае за брата на един голям българин, който не бе правил нито едно антикомунистическо изказване. Оттогава Борис изживя много тежко смъртта на брат си, отчужди се за един период от България”, се посочва в агентурното донесение.

Кандидат агентът „КАРАПЕТРОВ” описва и тежкия житейски път, лишенията и мизерията, на които Борис Христов е подложен през 40-те години, докато стигне до голямата сцена в Италия.

Посочено е, че през 1944 г., когато се премества в Австрия, е арестуван от германците като български поданик и е изпратен в лагер (това събитие се случва след 9 септември 1944 г.), откъдето е освободен от френски войски.

В донесението не е посочено, но е известен фактът, че освен случая с брат му комунистическите власти не допускат Борси Христов на погребението на баща му през 1961 г. Той получава входна виза през 1962 г., когато за първи път се връща в България след 20 години.

„И все пак остана българин. Не пожела да пее в родината, но вратата на римския му дом остана отворена за всеки българин от всяка професия. Оказваше неизменно съдействие на всеки даровит български певец”, посочва кандидат агента „Карапетров”, който очевидно е бил особено респектиран от гениалният оперен изпълнител.

Посочено е като изцяло заслуга на Борис Христов привличането в Скалата през 1963 г. за съвместно участие в операта „Борис Годунов” на българските оперни певци Димитър Узунов и Николай Гяуров.

Агентурното донесение хвърля светлина за причините, поради които великият бас никога не успява да пее на българска сцена и пречките, които са му създавани. ДС се е интересувала какви са намеренията на Главна дирекция "Българска музика" относно възможността за привличането на оперната звезда да "сътрудничи в НРБ".

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българското музикално изкуство 1944-1991” на Комисията по досиетата, 2016 г.