Артисти от независимия културен сектор написаха отворено писмо до министъра на културата, комисията за култура и медии към парламента, премиера Денков и вицепремиера Габриел. В него те сезират институциите за безпрецедентните действия от страна на управляващия орган на Национален фонд „Култура“ (НФК), свързани с опита за унищожение на културни организации.

"Свидетели сме на грубо погазване на основни морални ценности, злоупотреба със служебно положение с цел дискредитиране и всяване на страх сред културните организации и артистите, изнасяне на невярна информация в обществени медии, въвеждане на дискриминационни правила за допустимост в програмите на фонда", се казва в писмото, подписано от десетки артисти, журналисти и хора, свързани с културата. 

Ето пълния текст на отвореното писмо:

 

Уважаеми дами и господа,

Пишем това писмо с висока степен на загриженост за българската независима сцена. Повод за нашата тревожност дава поведението на административното ръководство на Национален фонд „Култура“ и основно на неговите директор и юридически консултант. Друг повод за тревога е, че Управителният съвет не съумява да защити правата на най-уязвимия сегмент на културната карта в България – независимата творческа сцена, чиято устойчива подкрепа и развитие би трябвало да е една от основните цели на този фонд. 

Свидетели сме на грубо погазване на основни морални ценности, злоупотреба със служебно положение с цел дискредитиране и всяване на страх сред културните организации и артистите, изнасяне на невярна информация в обществени медии, въвеждане на дискриминационни правила за допустимост в програмите на фонда. С всичко това сериозно се уронва престижа на Националния фонд „Култура“, а нормалното съществуване на свободната творческа сцена е поставено под сериозна заплаха, да не говорим на нейното развитие, което на практика се възпрепятства. 

Затова настояваме за среща на представители от независимия културен сектор с министъра на културата г-н Кръстев, министър-председателя акад. Николай Денков и вицепремиера г-жа Мария Габриел. Както и за незабавна реакция и засилено внимание към начина, по който оперира Националния фонд „Култура“ и изпълнява своята мисия и цели.

Както може би сте запознати от различни медийни публикации, фондът е предприел действия по унищожаването на една културна организация, като едновременно с това от няколко месеца провежда политика на цензура и „сплашване“ на отделни творци, застанали с имената си в подкрепа на тази организация. Става въпрос за случая с организация „36 маймуни“ и опита на НФК да наложи връщане на пълния размер на финансиране на организацията по две големи програми възлизащо на 182 085 лв. и лихви в размер на 3985 лв., като обвинението към артистите е, че не била упомената подкрепата на НФК в публикации в медиите и социалните мрежи, като голяма част от въпросните публикации дори не са на самата организация.

Другото обвинение е, че има неизпълнение на съдържателната част от проект, състоящо се в организиране на едно от представленията в „тесен котериен кръг“. Може да обърнете внимание, че няма обвинение по целта на съществуването на една културна организация – създаването на творчески продукт. Организация „36 маймуни“ е една от утвърдените в последните десетилетия не само на българските, но и на международните сцени. Този казус е наистина абсурден. Надяваме се съдът да разреши този случай мъдро, в полза на българската независима сцена и респективно в полза на цялото общество. Недопустимото в случая е поведението на директора на фонда и негативната тенденция, която той налага в управлението му, тъй като, за съжаление, това съвсем не е единственият пример за административен произвол в ущърб на работата на подкрепените от фонда организации.

 

Ето какво имаме предвид:

Той грубо нарушава чл. 1 и чл. 24 ал.3 от ЗЗРК, като вместо да се грижи за закрилата и развитието на културата, и да подпомага „културната дейност и творци“, той прави тъкмо обратното, като изисква сума, непосилна за една организация, и така разрушава възможностите тя да извършва културна дейност. 

Директорът на фонда  задава изключително лоша тенденция във взаимоотношенията между бенефициерите и Фонда, като чрез своите действия фатално омаловажава и обезценява творческите усилия и труд на екипите, създаващи творчески продукти.  В упоменатия случай искането на цялата сума  по проекта,  означава, че едно отбелязване на логото на Фонда е по-важно от работата на всички артисти (режисьор, актьори, музиканти, художници и др.), както и от цялата организационна работа, и от самия творчески продукт или художествено произведение. То тогава следва да мислим за оповестяването на финансовата подкрепа от фонда като някакъв вид рекламна дейност на една административна организация, която рекламна дейност е по-важна от творческата дейност на бенефициерите на същия този фонд. По този начин отново се потъпква закона, който е създаден не за реклама на държавни структури, а за „ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА“. Тук опасността не е само за организация „36 маймуни“, а за целия сектор. Може  да си представим  какви последствия може да доведе такава обърната ценностна пирамида? С оглед на това следва да мислим, че директорът на фонда, неговите експерти и управителният съвет, които допускат това унизително за творците поведение, са или недостатъчно компетентни, или водят политика на дискриминация и умишлено унищожаване на конкретни участници в културния живот на страната. 

Чрез търсене на съдебна отговорност за неща, които се явяват странична и допълваща част на реализирането на културни продукти, се създава благоприятна почва за корупция и цензура, чрез страх от съдебно преследване за всяко нещо, което прецени еднолично директорът на Фонда.

Директорът на Фонда си позволява да си служи с лъжи, за промяна на общественото мнение в своя полза. В интервюто си за предаване „Хоризонт до обед“ по БНР той заявява, че е завел дела срещу 18 организации и че „когато НФК завежда  дело, той го печели“. Но истината се оказва друга. За 2023 година до момента на интервюто, в което той се „хвали“ с този факт, се откриват 5 заведени дела от НФК, от които е излязло решение на съда само за едно и фондът го е загубил и е осъден да плати разноските. Още едно невярно твърдение е, че Фондът е предоставил на бенефициери на Фонда два месеца да коригират установени пропуски на логото на техни публикации, а те са отказали. Това не отговаря на истината. След цялата невярна информация, която  г-н Сава Драгунчев изнася в публичното пространство и след нейното разобличаване, той не само не поднася извинения, а продължава с порочната политика на управление на фонда, като УС на НФК, от друга страна, бездейства и се превръща неволно в негов съучастник.

Управителният орган на НФК грубо нарушава чл. 2, ал. 1 от ЗЗРК, чрез недопустимо преследване на други артисти, които открито са заявили подкрепата си за „36 маймуни“. Това е цензура, която е забранена със закон и е едно от поредните безобразия в управлението на НФК.

В опит да демонстрира нарушение в съдържателната част по проект на „36 маймуни“, директорът на фонда си позволява да нарече сцените на РЦСИ Топлоцентрала „тесен котериен кръг“. От една страна, това говори за липса на експертиза и отсъствие на компетентност от страна на директора, както и негативно отношение спрямо независимите творчески организации, много от които работят на тези сцени. От друга страна, отново се създава предпоставка за цензура и нарушаване на чл. 2, ал. 1 от ЗЗРК, като всеки кандидат за финансиране, който е написал, че ще развива „нови публики“, би бил заплашен от преследване, освен ако не търси новите публики направо на стадион, защото може да се окаже, че всяка зала е твърде малка за заложеното в съдържателната част.   

 

Действията на директора на фонда, напомнят за репресивните методи на едно отминало тоталитарно управление и ако той смята да ги прилага в демократична и автономна структура като НФК, ще бъде пагубно не само за Фонда, но и за целия сектор, а по този начин и за цялото общество. За да спрем навреме тази тенденция и за да се спаси независимият културен сектор, настояваме компетентните институции да предприемат извършване на следните действия:

Незабавно отстраняване на директора на фонда и юридическия съветник на фонда.

Разработване на ясни критерии за качества и експертиза при избиране на бъдещите членове на УС на НФК. Прозрачна процедура за номинации и избор, въвеждане на открит конкурс и мандатност за директора с изисквания за необходимите за тази институция компетенции, социални умения и морални качества.

Разработване на ефективен механизъм за защита на бенефициерите от административен произвол.

Разработване на ефективен механизъм за защита от цензура.

Разработване на механизъм за регулярен диалог между ръководството на фонда и културните оператори и артисти.

Анализ на ползите/вредите при разработването на условията; оценяването и усвояването на средствата в различните конкурсни програми, базиран на обратна връзка, получена от бенефициерите и публиките.

 Време е за действие в името на закрилата и развитието на един от най-уязвимите и прогресивни за съвременната българска култура сектори – независимата творческа сцена и артистите на свободна практика. 

 

С уважение: 

Благой Бойчев – режисьор и актьор

Василена Радева – режисьор

Здрава Каменова – актриса, драматург

Веселин Димов - театрален режисьор

Весела Кондакова - културен мениджър

Мартина Атанасова - мениджър комуникации

Владия Михайлова - куратор 

Борис Далчев - сценограф, визуален артист

Елена Чолакова - културен мениджър 

Марий Росен - режисьор

Милко Йовчев – актьор

Ованес Торосян – актьор

Касиел Ноа Ашер – актриса, режисьор, продуцент

Стефания Георгиева – хореограф

Ирина Андреева – актриса

Тони Карабашев – актьор

Иво Стаменов – артист

Калина Георгиева – танцьор, хореограф

Невена Калудова – актриса

Богдана Котарева – актриса

Елена Шопова – сценограф

Явор Костов Йондин - /Субтеатър, Даймон театър/

Весела Попова - търговски управител

Драгомир Симеонов – адвокат

София Попйорданова - художник към "Издателство на БАН "Проф. Марин Дринов"

Любомир Брашненков - музикант на свободна практика

Любима Бучинска – журналист

Гергана Ю. Димитрова - режисьор, драматург, преводач

Михаела Любомирова Люцканова - ПР и маркетинг експерт

Елена Димитрова - актриса

Боряна Йовчева – актриса

Милена Торосян – актриса

Ивайло Драгиев – актьор

Ивайло Добрев - философ, преподавател в СУ " Св.Климент Охридски"

Мирослав Христов - драматург

Клара Стоянова - кинорежисьор 

Георги Шаров - графичен дизайнер

д-р Нели Стоева, катедра История и теория на културата, СУ

Лидия Пейчева - Продуцент, Мениджър проекти в културния сектор, бивш Експерт "Програми и проекти" в Национален фонд "Култура"

Марион Дърова - хореограф

Петя Накова - кинорежисьор

Боряна Пандова - фотограф

Иван Николов - режисьор, оператор

Мартин Ноев - актьор

Ралица Тонева - сценограф

Катрин Хрусанова - мениджър събития 

Огняна Серафимова - сценограф, Мениджър проекти в културния сектор, Оперативен мениджър в Европейски институт за иновации и технологии, направление "Култура и Креативност" (EIT Culture& Creativity)

Невена Михайлова- счетоводител

Тодор Башиянов - актьор

Теодора Дончева – художник 

Петя Денева – художник 

Елена Димитрова - преводач 

Светозар Георгиев - автор

Петър Мелтев - актьор

Ивайло Рогозинов - актьор

Галина Борисова - хореограф

Петър Драгоев - културолог

Деница Даринова - актриса

Добрина Кисова - културен мениджър

Мария Илиева - културен мениджър

Мария Сопаджиева - културен мениджър

Масино - Сава Кисьов - light designer

Николай Нейков - културен мениджър

Теодора Цанова - визуален артист 

Мила Люцканова  - актриса

Момчил Степанов - актьор

Иван Радев - журналист

Мануела Саркисян - актриса 

Катерина Георгиева- автор, драматург, критик

Георги Налджиев - актьор

Аспарух Дончев - преводач

Цвета Балийска- актриса, режисьор, преподавател

Василия Дребова  - актриса на свободна практика

Антон Димитрачков - актьор

Любомир Любенов - актьор

Габриела Георгиева - актриса

Валерия Вълчева - режисьор

Радослава Кънева - културолог  и урбанист,  бивш експерт "Програми и проекти" в Национален фонд "Култура"

Демна Димитрова - пиар

Ина Гергинова - хореограф, танцьор

Александър Евтимов - музикант

Яница Атанасова - хореограф

Янина Танева - културен мениджър

Цвета Дойчева - хореограф

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…