РАДОСЛАВ БИМБАЛОВ, "Фейсбук"

Вторачени сме в големите рани. Гангренясалите държавни структури сълзят в очите ни все по-противно, от ден на ден. Мятаме се на големите битки, понякога без капка вяра, че ще ги спечелим. Отчаяно, ядно, с болка.

А в същото време далече от хлъзгавата жълта паветност на столицата други хора водят своите малки, трудни битки. Скачат срещу всеядни многоглави чудовища, деребействащи от години в малките градове и села. Увлечени от своето едротемие, ние дори не забелязваме тези епични сблъсъци. А те са всекидневието на България.

Ето ви една битка, която си струва да зърнем. ЖП гарата в Нова Загора е една от първите в България, построена е през 1918. Реконструкцията й е направена през 1959 г. и после е оставена на времето, безхаберието и алчността на силните. Упорита се оказва каменната сграда. Оцелява през войни и разрушителни земетресения, но попада на местната герберска власт.

Кметът на Нова Загора стана известен преди няколко години с това, че ръсеше захар по опасните пътища в района против уроки. Той и вярната му администрация не се опитват дори да регистрират вековната сграда на новозагорската гара като паметник на културата, за да я спасят. Напротив, готвят й погребение, а вместо надгробна плоча мислят да вдигнат нещо като модерен ламаринен павилион. Изпълнител на държавната поръчка ще е една фирма, която вече се казва ВДХ, но сме я чували като "Водстрой 98", често споменавана в едно изречение с ДПС и станалия напоследък токсичен Делян Пеевски.

Ще кажете - какво толкова. Тя цялата държава се разпада, за една гара да се тръшкаме. Само че истината е друга. Аз мисля, че ще имаме общо бъдеще само ако във всеки град има поне по няколко души, които да скочат в защита на своето минало.

Затова днес искам да съм до хората в Нова Загора и да подпиша тяхната петиция. За една малка, невинна каменна жп гара. Направете го и вие.