"Свободна Европа"

Името й предизвиква асоциация с аристократизъм. Може би защото се е превъплътила на сцената и на големия екран в повече от един монарх в кариерата си – Клеопатра на сцената на Националния младежки театър в Лондон през 1965 г., Елизабет I в едноименния филм, Елизабет II в „Кралицата“, Екатерина Велика в едноименния минисериал на HBO.

Хелън Мирън навърши 75 години на 26 юли и продължава да работи по нови продукции. За десетилетната си кариера тя е участвала в десетки театрални постановки и филми, спечелила е множество престижни награди, сред които и Оскар за най-добра главна женска роля в „Кралицата“. Персонажите, в които се е превъплътила, са от кралица до полицейски инспектор.

Хелън Мирън е родена като Елена Лидия Миронова в Лондон в семейството на потомък на руски аристократ. Дядо й Пьотр Миронов e бил белогвардеец и преди Октомврийската революция през 1917 г. е бил в Англия за преговори по сделка за оръжие. След идването на болшевиките Миронов губи статуса и богатството си и се мести на острова. По време на Студената война семейството променя имената си, така че да звучат добре на английски език.

Макар че семейството не е заможно, Хелън е възпитана в любов към изкуството и проявява интерес към актьорството от ученичка, пише „Гардиън“. Ключово в кариерата на Хелън Мирън се оказва присъединяването й към "Кралската Шекспирова трупа" през 1960 г. Като част от нея тя играе в десетки постановки по пиеси на Шекспир и други класически автори.

Ролите й в киното са също толкова разнообразни. Освен кралица и императрица в продукции, носители на престижни награди, Хелън Мирън е влизала в ролята на съпруга, която има извънбрачна връзка във филма „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“ (1989); на човека в сянка зад творчески гений в „Хичкок“ (2012); на детектив в „Главният заподозрян“. В британския военен филм „Война на дронове“ Хелън Мирън получава роля, която първоначално е била предвидена за мъж.

Една от високо оценяваните от критиците роли на Хелън Мирън е във филма „Жената в злато“, където играе еврейска бежанка, прогонена от дома си по време на Втората световна война, която се бори да си върне картина на Густав Климт, отнета от семейството ѝ от нацистите.

Всички тези и много други роли Хелън Мирън играе еднакво убедително. Критиците казват за нея, че е „напълно посветена, трудолюбива и изключително талантлива актриса, която е еднакво на място на сцената и пред камерата.“

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...