На днешния ден Джаки Куган щеше да стане на 102 години. Той е звездата от „Хлапето“ на Чарли Чаплин, заснет през 1921 г.  

Филмовият дебют на актьора е едва на 18 месеца в "Skinner’s Baby“ (1916). Чаплин прави с него най-успешния си филм. В интервю Джаки разказва как големият актьор и режисьор му е разяснявал всяка сцена, за да се постигне вълнуващия филм, който разплаква зрителите и днес. Куган успява да повтори всяка мимика и жест, които Чаплин му показва, и това е тайната на техния великолепен тандем. 

Детето звезда е родено в семейство на актьори. От 5-годишен участва в изпълненията им и така на сцената го вижда Чаплин. След „Хлапето“ следват „Peck’s Bad Boy“, „Оливър Туист“, „Малкият Робинзон Крузо“, „The Rag Man“. Малкото момче непрекъснато дава интервюта, ангажирано е с кампания за събиране на дарения за сираци, прави европейско турне и посреща 10-ия си рожден ден в Женева, поздравяват го президенти, среща се дори с папата, разказва girlsdofilm.wordpress.com. Славата не го променя – остава си същото хлапе, като хиляди други, които не са филмови звезди. 

Въпреки младостта си Куган печели милиони и е сред най-платените актьори в Холивуд. През 1923 г. родителите му, които през цялото време се оплакват, че не са получили пари за „Хлапето“, сключват договор с „Метро Голдуин Майер“, който им гарантира бъдещи постъпления, а заплатата на детето става 22 хил. долара седмично. 

Джаки обаче плаща тежка цена, принуден да се превърне от дете звезда във възрастен. През май 1936 г. е ранен тежко в катастрофа, при която загиват баща му и негов близък приятел. 

През 1938 г. Куган иска от майка си парите, които е спечелил, но тя отказва да му ги даде. Той дава нея и втория си баща под съд с обвинението, че му дават само по 6 долара на седмица. Съдът му присъжда 250 хил. долара. Майка му заявява пред списание „Life“, че всеки долар, спечелен от едно дете, принадлежи по право на родителите му. 

Благодарение на делото вниманието на кино индустрията е привлечено и е приет закон за защита на постъпленията на децата актьори, известен като Закона на Куган. Според него 15% от парите се влагат в доверителна сметка и са недосегаеми за родителите. 

Киното затваря вратите си за него и той се ориентира към телевизията. Снима се в сериали, а най-известната му роля е на чичо Фестър в „Семейство Адамс“. 

Участва в близо 140 филма. Жени се 4 пъти и има 4 деца. Първите му три брака с актриси са краткотрайни. С последната си жена – танцьорката Доротея Одета Хансън, живее щастливо над 30 години до смъртта си.

Умира на 1 март 1984 г. на 69 години. Същата година излиза последният му филм „Молитвата“. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...