БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Най-популярният румънски актьор, сценарист и режисьор се появява на бял свят на 13 април 1930 г.
Той се ражда в градчето Терквуджиу, а на 22 години завършва механическия факултет на Букурещката политехника.
Две години е инженер в Румънския оптичен завод в Букурещ, след което преминава на работа в кинематографията.
Първоначално е сценарист и режисьор на научно – популярни филми.
Постига успех още в началото на кариерата си с късометражните филми – „Обикновена пролет” (1961) и „Паметта на розата”(1964).
Николауеску навлиза в голямото кино с гръм и трясък през 1966 г.
Тогава на екран излизая неговата историческа суперпродукция „Даките”, която и досега си остава сред най-доходните в историята на румънското кино.
Серджиу Николаеску си извоюва уникален творчески статут.
Той снима силни, скъпоструващи касови филми. Работи за големи коопродукции, в сътрудничество с френски, германски и италиански продуценти.
За него сценарии пишат най-добрите румънски автори от ранга на Титус Попович, а за участие се надпреварват най-рейтинговите актьори като Амза Пеля, Виктор Ребенчук, Мирча Амбулеску, Йон Бесою, Иларион Чобану, Георг Ковач, Константин Албарету, Михай Адриан, без да пропускаме чуждестранните им колеги от класата на Мари – Жозе Нат и Питър Фолк.При него прави своя пробив и Йоана Пакула, преди да емигрира в САЩ и стане уважавана звезда.
Работи интензивно до самата си смърт.
Във филмографията си има 50 заглавия, като 41 от тях снима в периода 1962 – 1993 г.
Повечето от творбите му са зрителски фаворити, „Михай Храбрият”(1970) е най-касовият румънски филм за всички времена и най-сериозният досега национален кандидат за „Оскар” за най-добра чуждоезикова продукция през 1971 г.
Николаеску има вкус към зрелищната природа на киноспектакъла.
Той е еднакво добър в историческата суперпродукция –„Битка за Рим” (1968), „Михай Храбрият” (1970), „Безсмъртните” (1974), „За родината” (1978), „Вилхелм завоевателят” (1982), „Франсоа Вийон – поетът – бродяга” (1987), в морските и снежни приключения от рода на „Морският вълк” (1971) , „Отмъщението” (1975) и „Момчето от Аляска” (1975), в уестърна – „Последният мохикан” (1968), „Прерията” (1968), „Приключение в Онтарио” (1969) и „Звероукротителят” (1969), при снимането на психологически драми като „Проклятие” (1976) и „Чуляндра“ (1985) и екшъни като „Произшествие в нощта” (1976), при отразяване света на спектакъла – „Кучето от цирка” (1979) и осъществяването на най – смешната румънска комедия „Бай Марин милиардер” (1979).
Серджиу Николаеску има афинитет към националната класика –„Проклятие” (1976) и „Чуляндра” (1985) , осмисля и претворява с любов книгите на Джек Лондон – „Морският вълк“ (1971), „Златотърсачи“ (1986), само сценарист, Фенимор Купър – „Прерията“(1971), Жул Верн – „Островът на съкровищата“ (1974), към боксовите схватки – „Рингът” (1985), но с най-голяма известност и изключителна популярност се ползват двете му комисарски саги – „Комисарят обвинява” (1974), „Реванш” (1978), „Комисарят и крадците” (1981) и „Оживелият” (2008) за безупречно смелия и безстрашен Молдован и „С чисти ръце” (1972) и “Последният патрон”(1973) за неговия приемник и конкурент Тудор Миклован.
С тези полицейски екшъни, поел главните роли с благородната и солидна осанка на самотен патриций , режисьорът внимателно и атрактивно осмисля най-крамолните страници от румънската нова история, свързани с режима на Антонеску и установяването на комунистическата власт през 1944 - 1945 г.
В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век Николаеску намалява темпото на работа, представяйки последователно „Мирча“ (1989), „Огнената корона”(1990) , „Огледало”(1993), хроника на последните години от живота на маршал Антонеску, неговият може би най-зрял филм от годините на демокрацията, екшънът „Кота нула“ (1996) – очакваната колаборация с американски продуценти и „Триъгълникът на смъртта”(1999), пресъздал подвига на Екатерина Каратеодороу по време на Първата световна война.
Освен от личността на Антонеску Серджиу Николаеску е обсебен и от съдбата на румънския крал Карол I.
Самият той го играе двукратно в историческите си реконструкции „За родината“(1977) и „Карол I“ (2009).
В първия случай владетелят е още княз и е на втори план на фона на битката за Плевен, пресъздадена реалистично и с постановъчен блясък,докато в „Карол I“ фокусът е изцяло върху неговия образ.
Режисьорът използва нетрадиционни похвати, характерни за тв програми на НВО, вкарвайки в кадър модератори, които като лектори обясняват важни събития и действия на основните персонажи.
Запомнящ се е тъжния финал, в който кралят умира на фона на проливния дъжд, запазил неутралитета на страната си – въпреки че е германски принц – в най-съдбоносния миг от нейната история…
Николаеску има тази заслуга, че с голяма част от филмите си всъщност хроникира основните етапи от раждането и съществуването на своята родина – от битката с римските завоеватели в „Даките“ и проследяване краят на могъщата империя – „Битка за Рим“ (1968), през съпротивата срещу османските нашественици в „Мирча“ и „Михай храбрият“, където дори има краткотраен двугодишен опит за национално обединение, до извоюването на независимостта от турците в „За родината“, селските бунтове от 1907 г., оставили трайна диря в националната памет – „Проклятие“ и „Чуляндра“, участието в Първата – „Триъгълникът на смъртта“ и Втората световна война – „Огледало“, „Ние, на фронтовата линия“ (1986), без да забравяме психологическата му драма – шедьовър – „И тогава ви осъдих всички на смърт“(1972), великолепна дисекция на националния характер в миг на върховно изпитание , усилията по присъединяване на Трансилвания към родината след 1918 г. – „Капан за наемници“ (1981), копиращ сполучливо модела на „Великолепната седморка“ (1960), схватките по установяването на комунистическата власт – „С чисти ръце“ (1972), „Огледало“ (1993), суровата правда, с която е отразена кървавата декемврийска революция в Тимишоара, с която Чаушеску е свален от власт в „15“ (2005) и непримиримостта му, с която се бори с недъзите на новото демократично общество – „Последният корумпиран румънец“ (2012)…
Колкото и да е невероятно, на него дължим, пресъздадени на екран възлови събития от нашата история – като битката при Никопол на 25 септември 1396 г. в „Мирча“ и цялостно пресъздадената плевенска епопея от 19 юли до 10 декември 1877 г. в „За родината“.
Същевременно, когато трябва да вземе отношение по щекотливи теми за съседни държави като Междусъюзническата война, в която Румъния ни напада в гръб на 28 юни 1913 г., той деликатно мълчи и не я подлага на дискусия в „Карол“…
Ако и да е най-популярният и привелигирован румънски кинодеец, Николаеску взема активно участие в свалянето на диктатурата на Николае Чаушеску в края на 1989 г.
Той мрази до дъното на душата си Кондукатора и в едно интервю се изповядва, че в разгара на революцията на 22 декември 1989 г. е имал намерение да докара танк и с него да гърми по сградата на ЦК на РКП, откъдето говори Чаушеску!
Първоначално е член на Фронта за национално спасение, а от 1990 г. е избиран за сенатор и зам.- председател на Комитета по изкуства, култура и средства за масова информация от квотата на Социалдемократическата партия, която напуска през 2011 г..за два дни, след което отново се връща в редиците й.
От ноември 2000 г. е заместник-председател на сенатската комисия по изкуства, култура и средства за масова информация, а е член и на комисията по отбрана, обществен ред и национална сигурност.
Като румънски депутат участва в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, издава книги, сред които представляват интерес „Революцията. Начало на истината“ (1995) и „Серджиу Николаеску обвинява“ (1998).
След период на обструкции и критика от страна на младите критици и филмови дейци най-вече заради неговото неизменно водещо положение в румънското кино, Николаеску постепенно възстановява старата си слава, оставайки и досега най-авторитетният и популярен румънски кинодеец, емблема и символ на националното кино по света.
Продължава да снима и на преклонна възраст – „Ориент експрес” (2004), „15” (2005), „Карол I” (2009), „Покер”(2010) и „Последният корумпиран румънец”(2012).
До последния си дъх е все така активен и ангажиран, изпълнен с енергия и амбиции, снима се като актьор в „Лупу“ (2013) на Богдан Мустата, изграждайки с много топлота образа на стареца, доказвайки за сетен път, че за креативни личности като него годините не са порок, а само стимул за нови творчески постижения.
На 3 януари 2013 г. Николаеску се пресели в по-добрия свят на 82 години.
Въпреки че има три брака, не остави наследници, което си остана и неговата голяма болка…
