ИВАН САВЧЕВ, "Свободна Европа"

Актьорството е част от живота на Емилия Кларк откакто е дете. За пръв път тя проявява интерес към него на 3-годишна възраст, след като баща й я води на мюзикъл.

35 години по-късно любовта й към киното остава. Битките, в които побеждава обаче, излизат извън пределите на сценичната площадка. В сряда, 23 октомври, Кларк стана на 38 години.

Кларк започва кариерата си през 2009 г. и играе в множество филми и сериали. През 2015 г. изпълнява главната роля в "Терминатор: Хрониките на Сара Конър", а три години по-късно играе и в "Соло: История от Междузвездни войни".

Най-популярната й роля е тази на Денерис Таргариен от "Игра на тронове".

"Едно от нещата, които обичам в Денерис е, че ми даде възможността да покажа на младите момичета и жени, че могат да бъдат нещо повече от нечия съпруга или приятелка", казва тя.

Най-голямата битка на Кларк обаче е не за актьорското майсторство, а за собствения й живот.

В началото на професионалния си път тя претърпява два мозъчни кръвоизлива, от които се възстановява. Това я вдъхновява да помага на други, които имат нужда от неврорехабилитация.

Кларк е родена през 1986 г. в Лондон. Баща й е звуков инженер, а майка ѝ се занимава с маркетинг. Има по-голям брат, който работи като оператор.

Казва, че баба й е дете на любовна афера, в която мъжът е от Британска колониална Индия.

"Баба е носила светли гримове, за да скрие истинския цвят на кожата си. Обичаше Индия повече от Англия. Тя почина когато бях на 16 г. и отидох до Индия, за да разпръсна пепелта й", разказва актрисата.

Историята на баба й я вдъхновява да бъде силна жена. Затова тя обича индийските си корени и смята, че са неразделна част от идентичността й.

През 2011 и 2013 г. Кларк претърпява два мозъчни кръвоизлива. Първият от тях е малко след края на снимките на първия сезон на "Игра на тронове".

В една от нощите след първата операция, тя трябва да каже името си.

"Не успях. Вместо него, от устата ми излязоха нечленоразделни думи и изпаднах в паника", споделя тя.

Разбира, че случилото се е симптом на афазия. Това е езиково нарушение, причинено от мозъчната й травма. Успява да се възстанови след седемдневен престой в интензивното отделение.

При изписването от болницата, докторите я информират, че в мозъка й има малък аневризъм, който може да се "спука" по всяко време.

"Казаха, че е възможно да е безвредно, но е нужно да се следи редовно. Възстановяването беше бавно и трябваше да приемам морфин, за да се справям с болката", разказва Кларк.

През 2013 г. отива на профилактичен преглед. Става ясно, че аневризмът в мозъка й е станал двойно по-голям и е нужна лекарска намеса.

Процедурата е неуспешна и докторите казват, че веднага трябва да извършат нова операция, защото има нов кръвоизлив.

"Възстановяването беше по-тежко от първия път. Изглеждах сякаш съм се върнала от нещо, по-тежко от всичко, през което Денерис някога е преминавала", споделя тя.

Няколко седмици по-късно отива на "Сан Диего Комик-Кон", където получава "ужасно главоболие".

"Помислих си, че времето ми е дошло. Вече два пъти се бях разминала на косъм от смъртта. Реших, че този път идва да ме вземе. Трябваше да дам интервю за MTV. Сметнах, че ако ще си заминавам, най-добре да го направя в ефир", разказва Кларк.

През следващите месеци обаче тя започва да се чувства по-добре, а през 2019 г. за пръв път разказва за мозъчните си кръвоизливи. След това създава благотворителната организация "SameYou". Целта й е да разшири достъпа до помощ за младежи, които са претърпели мозъчна травма или инсулт.

"Опитът ми ме научи колко е важно да се говори за неврорехабилитацията. Хората заслужават достъп до правилната грижа и подкрепа след мозъчна травма", казва тя.

В първите седмици след създаването на организацията Кларк успява да събере близо 300 хиляди паунда в дарения. Година по-късно получава награда от "Американската мозъчна фондация" за усилията си да повиши осведомеността за неврорехабилитацията.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Целувала съм се с Орландо Блум, била съм до Джони Деп и Джефри Ръш. Беше удивително!”

Кийра Найтли, британска актриса, родена на 26 март преди 40 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...