ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Когато е само на 4 години, родителите й се разделят. Оставят я в пансион, където в продължение на дълги периоди от време дори не идват да я посещават. Майка й решава да я вземе отново при себе си три години по-късно, но чувството, че е изоставена никога не я напуска, раните така и никога не заздравяват. Именно натрупаната болка в детството обаче събужда нуждата й да се занимава с изкуство.

„Станах актриса заради тези събития, в един по-безгрижен семеен контекст може би щях да съм се посветила на нещо съвсем друго“, казва тя по-късно.

Тя е актрисата Жулиет Бинош и в четвъртък навърши 59 години – цели 40 от които на екран. Днес французойката е единствената актриса, която има награда "Оскар", "Сезар", БАФТА, както и отличия от трите големи световни филмови фестивала: тези в Кан, Венеция и Берлин.

„Това изоставяне беше бездънна яма, от която трябваше да възстановя живота си. Вместо да прекарам деня в плач или да се чувствам като жертва, това ми помогна да разбера човешката природа и оттам да дам на другите“, казва Бинош в интервю за "Ел паис".

Всъщност киното е почти традиция в семейството на Бинош – както баща й, така и майка й са актьори и режисьори. Когато е на 14 обаче младата Жулиет е в дилема кое изкуство да избере, за да изрази себе си – колебае се между киното и рисуването. Тогава получава съвет от приятелка на майка си, който оттогава неизменно следва: „Жулиет, избери да правиш всичко!“, казва й тогава тя.

Днес Бинош продължава да рисува, а нейни картини дори се появяват в някои от филмите, в които участва като например в любовната история Les Amants du Pont-Neuf от 1991 г. или в драмата Words & Pictures от 2013 г.

Киното обаче се превръща в нейно главено призвание след пробива й с филма Hail Mary на Жан-Люк Годар. Тогава Бинош е само на 20 години. Следват множество успешни филми, сред които класическата трилогия на полския режисьор Кшищоф Кешловски „Три цвята“, като за филма „Синьо“ Бинош печели награда Сезар за най-добра актриса.

През 1996 г. идва и една от най-известните й роли – на Хана във филма „Английският пациент“. За играта си тя е удостоена с "Оскар" за най-добра поддържаща актриса, награда БАФТА, Европейска филмова награда и много други отличия.

Само четири години по-късно следва и ролята й в „Шоколад“ на самотна майка, която притежава магазин за шоколад. Тя й донася още една Европейска филмова награда и затвърждава името й на една от най-успешните френски и европейски актриси. С това признанията за таланта й не спират – през 2010 г. печели приза в Кан за най-добра актриса за ролята си в Copie conforme, през 2022 г. беше удостоена и с наградата „Доностия“ за цялостна кариера на фестивала в Сан Себастиан, а само преди няколко седмици й беше връчена и първата международна награда „Гоя“.

За тези 4 десетилетия кариера критиците забелязват две неща – първо, Бинош не обича повторенията и с всеки нов филм експериментира с нов тип персонаж.

„Творчеството означава да се поставяш в нови ситуации. Да се сблъскваш с трудности. Опитвам да не се повтарям, защото това е като смърт“, обяснява тя пред британския "Гардиън".

Второто нещо пък е, че обикновено Бинош играе роли на жени в процес на вътрешна трансформация. Бинош е съгласна и с тази констатация.

„Ако не видя трансформация в сценария, обикновено нямам интерес“, казва тя. И добавя: „Настоявам, че като човешки същества имаме житейската мисия да се променяме.“

Освен себе си, Бинош вярва, че хората трябва да променят и света, в който живеят. През последните години тя заема ясни позиции по множество политически теми, като се застъпва за опазването на природата, устойчивия начин на живот и социална справедливост. По време на пандемията от COVID-19 през 2020 г. тя беше сред 200 културни дейци от целия свят, включително Мадона, Пенелопе Круз и други, които подписаха призив за промяна на социалноикономическия модел.

Въпреки активните си граждански позиции обаче Бинош казва, че продължава да вижда мястото си изцяло в киното, а не в политическия активизъм.

„Интересувам се само от изкуство“, посочва тя пред "Ел паис".

„Когато надигнах гласа си за опазването на природата, осъзнах, че думите ми звучат дразнещо. Моето място е в киното, където мога да изразявам себе си“.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 77 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си