ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"
Когато е само на 4 години, родителите й се разделят. Оставят я в пансион, където в продължение на дълги периоди от време дори не идват да я посещават. Майка й решава да я вземе отново при себе си три години по-късно, но чувството, че е изоставена никога не я напуска, раните така и никога не заздравяват. Именно натрупаната болка в детството обаче събужда нуждата й да се занимава с изкуство.
„Станах актриса заради тези събития, в един по-безгрижен семеен контекст може би щях да съм се посветила на нещо съвсем друго“, казва тя по-късно.
Тя е актрисата Жулиет Бинош и в четвъртък навърши 59 години – цели 40 от които на екран. Днес французойката е единствената актриса, която има награда "Оскар", "Сезар", БАФТА, както и отличия от трите големи световни филмови фестивала: тези в Кан, Венеция и Берлин.
„Това изоставяне беше бездънна яма, от която трябваше да възстановя живота си. Вместо да прекарам деня в плач или да се чувствам като жертва, това ми помогна да разбера човешката природа и оттам да дам на другите“, казва Бинош в интервю за "Ел паис".
Всъщност киното е почти традиция в семейството на Бинош – както баща й, така и майка й са актьори и режисьори. Когато е на 14 обаче младата Жулиет е в дилема кое изкуство да избере, за да изрази себе си – колебае се между киното и рисуването. Тогава получава съвет от приятелка на майка си, който оттогава неизменно следва: „Жулиет, избери да правиш всичко!“, казва й тогава тя.
Днес Бинош продължава да рисува, а нейни картини дори се появяват в някои от филмите, в които участва като например в любовната история Les Amants du Pont-Neuf от 1991 г. или в драмата Words & Pictures от 2013 г.
Киното обаче се превръща в нейно главено призвание след пробива й с филма Hail Mary на Жан-Люк Годар. Тогава Бинош е само на 20 години. Следват множество успешни филми, сред които класическата трилогия на полския режисьор Кшищоф Кешловски „Три цвята“, като за филма „Синьо“ Бинош печели награда Сезар за най-добра актриса.
През 1996 г. идва и една от най-известните й роли – на Хана във филма „Английският пациент“. За играта си тя е удостоена с "Оскар" за най-добра поддържаща актриса, награда БАФТА, Европейска филмова награда и много други отличия.
Само четири години по-късно следва и ролята й в „Шоколад“ на самотна майка, която притежава магазин за шоколад. Тя й донася още една Европейска филмова награда и затвърждава името й на една от най-успешните френски и европейски актриси. С това признанията за таланта й не спират – през 2010 г. печели приза в Кан за най-добра актриса за ролята си в Copie conforme, през 2022 г. беше удостоена и с наградата „Доностия“ за цялостна кариера на фестивала в Сан Себастиан, а само преди няколко седмици й беше връчена и първата международна награда „Гоя“.
За тези 4 десетилетия кариера критиците забелязват две неща – първо, Бинош не обича повторенията и с всеки нов филм експериментира с нов тип персонаж.
„Творчеството означава да се поставяш в нови ситуации. Да се сблъскваш с трудности. Опитвам да не се повтарям, защото това е като смърт“, обяснява тя пред британския "Гардиън".
Второто нещо пък е, че обикновено Бинош играе роли на жени в процес на вътрешна трансформация. Бинош е съгласна и с тази констатация.
„Ако не видя трансформация в сценария, обикновено нямам интерес“, казва тя. И добавя: „Настоявам, че като човешки същества имаме житейската мисия да се променяме.“
Освен себе си, Бинош вярва, че хората трябва да променят и света, в който живеят. През последните години тя заема ясни позиции по множество политически теми, като се застъпва за опазването на природата, устойчивия начин на живот и социална справедливост. По време на пандемията от COVID-19 през 2020 г. тя беше сред 200 културни дейци от целия свят, включително Мадона, Пенелопе Круз и други, които подписаха призив за промяна на социалноикономическия модел.
Въпреки активните си граждански позиции обаче Бинош казва, че продължава да вижда мястото си изцяло в киното, а не в политическия активизъм.
„Интересувам се само от изкуство“, посочва тя пред "Ел паис".
„Когато надигнах гласа си за опазването на природата, осъзнах, че думите ми звучат дразнещо. Моето място е в киното, където мога да изразявам себе си“.
