Никълъс Кейдж се доказа като безспорен талант през 80-те и 90-те години на миналия век. Той участва във филми като „Пилето“, „Лунатици“, „Да напуснеш Лас Вегас“, „Лице назаем“, „Град на ангели“ и др. През последните години обаче той прави всичко възможно да унищожи авторитета си, като участва в нискобюджетни и ниско оценявани от критиците ленти. Само през миналата година той беше в 4 филма, всички от които пълен провал. Въпреки това обаче Кейдж не съжалява за изборите, които е направил, съобщава „Индипендънт“.

Не са малко и класиките, в които Кейдж е отказал роля. Сред тях са „Матрицата“, трилогията „Властелинът на пръстените“, „Кечистът“. В интервю Кейдж коментира:

„Не съжалявам за нищо. Съжалението е загуба на време. Винаги се опитвам да гледам напред и да не мисля за това, което е могло да се случи в миналото. Със сигурност имаше роли, от които щях да извлека полза, ако обстоятелствата ми позволяваха да участвам - „Матрицата“, „Властелинът на пръстените“. Но поне мога да ги гледам и да изпитвам удоволствие от това. Не гледам филмите си.“

Какви са бъдещите му амбиции? Кейдж би искал да работи с Куентин Тарантино. 

„С удоволствие бих работил с Пол Томас Андерсън. Той със сигурност е един от великите, истински артист. Куентин Тарантино и аз можем да направим нещо наистина специално. Оставам оптимист, че все някога ще се случи.“

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...