Алексей Баталов – легенда на руското кино и театър, е починал през нощта на 14 срещу 15 юни, съобщиха руските медии. Новината за кончината на 88-годишния актьор е потвърдена от семейството.

„Да, ние потвърждаваме, че Алексей Владимирович почина днес през нощта“, се казва в съобщението на роднините.

Желанието на Баталов е да бъде погребан в Преображенското гробище в Москва до майка си. За цялостната организация ще се погрижи режисьорът Никита Михалков.

АЛЕКСЕЙ БАТАЛОВ е роден на 20 ноември 1928 г. в семейство на театрални дейци. Баща му е артист и режисьор, майка му е актриса, брат му също е режисьор. Завършва школата към Московския художествен театър през 1950 г. и играе в него от 1953 до 1956 г. От 1957 до 1975 г. е актьор и режисьор в една от най-големите киностудии в Русия "Ленфилм". В киното се снима от 1944 г. Женен е за цирковата артистка от ромски произход Гитана Леонтенко. Баталов прави забележителни роли в класиките „Летят жерави“ („Златна палма“ от Кан) и „Москва не вярва на сълзи“ („Оскар“ за чуждестранен филм) и много други филми.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...