Днес, 19 февруари, издъхна актьорът и режисьор Илия Добрев, станал популярен в ролята на Левски във филма на Вили Цанков „Демонът на империята”. Тъжна новина съобщи в. „Сега”, позовавайки се на съобщение на Съюза на артистите в България.

 В интервю за в. „24 часа”, взето миналата година, Добрев разказа за работата си с Вили Цанков при снимането на филма.

„Докато той наблягаше и акцентираше върху твърдостта и доведената до фанатизъм устременост на Левски в апостолската му мисия, аз, изпълнявайки стриктно режисьорските му изисквания и заръки, упорито се опитвах да привнеса към екранния образ ЧОВЕКА с тъгата в очите му, разочарованията, умората, чувството за хумор. Бях толкова млад и все още толкова неопитен в професията, че почти всичко ми се струваше непосилно и трудно. И въпреки всичко стисках зъби и вярвах. Много е важно артистът да не губи вяра в себе си. Нека се съмнява, нека се страхува, нека да негодува, но непрекъснато да има едно наум, че някъде там, дълбоко в душата му, се е сгушило нещичко, което той досега въобще не е подозирал, съвсем не е познавал. И точно сега е дошъл моментът да го извади наяве. И ела да видиш тогава!

За мен, пък и за всички българи Левски е светец, велик човек. Но как се играе на сцената или пред кинокамерата светец? Може ли някой да ми каже? И донякъде ми олекна, когато си дадох сметка, че за мен това беше поредната роля, която аз, артистът, трябва честно, талантливо и всеотдайно да изиграя. Може би твърде грубо е прозвучало това "да изиграя".

ИЛИЯ ДОБРЕВ е роден на 10 февруари 1942 г. в Хасково. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов. Зрителите ще го помнят и като Митю от популярния телевизионен спектакъл „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на БНТ по пиесата на Добри Войников. Последната му роля пред камера бе в сериала „Столичани повече“. Освен актьор Илия Добрев е и режисьор. Има над 45 постановки и над 180 роли, от които над 40 в киното и телевизията. Носител е на множество театрални награди, сред които наградата на Съюза на българските артисти за най-добра мъжка роля през 1975 г. за ролята на Кратун в "Напразни усилия на любовта" от Уилям Шекспир, Първа награда за мъжка роля на Прегледа за българска драма и театър (1976) за ролята на Тодор в "От земята до небето" от Никола Русев. За ролята на проф. Преображенски в "Кучешко сърце" отново получава наградата на Съюза на българските артисти за най-добра мъжка роля през 1988 г. Започва преподавателската си дейност като асистент, а от 2001 г. е професор в НАТФИЗ. Семейството му също е театрално - съпругата му е актрисата Нина Стамова, дъщеря му - Яна Добрева, е един от най-добрите съвременни български драматурзи, а синът му Ясен е сценограф. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина