Филмът "Седемте самураи" на Акира Куросава празнува 70-ата си годишнина тази година, съобщи Асошиейтед прес. Независимо от възрастта си, епосът на Куросава все още спира дъха с виталността си.

Да го гледаш пак означава да бъдеш увлечен, отново и отново, от действието и дълбочината на визията. "Седемте самураи" се разгръща бързо и решително, с темпото на ронина Камбей Шимада, с което той се впуска в битка. Филмът прелита над оризови полета и по горски пътеки. Камерата на Куросава не се опитва да предугади къде се развива действието, а го следва стремглаво.

За повечето от почитателите си "Седемте самураи" също е вид преследване. И не защото филмът на Куросава е изплъзващ се, всъщност той е сравнително ясна приказка, разказана и заявяваща ясно посланието си. Мистерията в него е по-скоро като тази, запазената за велик монумент, чието съществуване е колкото необозримо, толкова и неоспоримо.

"Седемте самураи", 207-минутният епос за земеделска общност от 16-и век, която търси помощ от група самураи, за да се защити от бандити, сякаш е съществувал винаги, отбелязва Асошиейтед прес. Той е в списъка за световното кино на всеки начинаещ. В анкетата сред критиците и режисьорите Sight and Sound за всяко десетилетие филмът слезе в класацията, но не много. През 2022 г. филмът е на 20-о място, редом с "Апокалипсис сега", чийто режисьор Франсис Форд Копола е сред най-отдадените сподвижници на Куросава.

Копола и съвременниците му като Мартин Скорсезе и Джордж Лукас боготворят Куросава. Скорсезе говори навремето за "шока от това ниво на майсторство", след като гледа филмите на Куросава през 50-те години. Следващите поколения режисьори реагират по подобен начин. Александър Пейн сравнява "Седемте самураи" с гръм, променил живота му. След като го гледал като младеж, той си казал: "Никога няма да изкача толкова висока планина, но искам да бъда на нея".

"Никой не се е и доближавал до него", написа критикът Полин Кейл преди години и оценката й все още е валидна.

През това лято, за 70-ата годишнина на филма, заснет през 1954 г., възстановено копие на "Седемте самураи" ще се прожектира по кината в САЩ. Началото поставят прожекции, които започват от сряда в Ню Йорк и постепенно се разширяват към киносалоните в цялата страна до 12 юли. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина