СВЕТОСЛАВА КУЗМАНОВА, БНР

На 4 януари 1982 година лентата излиза на екран и бързо се превръща в любима на милиони българи, а репликите, написани от Станислав Стратиев и режисирани от Людмил Кирков, се помнят и до днес. 

В годината, в която филмът излиза на екран, Людмил Кирков печели награда за режисура, а Борис Карадимчев за музика.

Айтос, Слънчев бряг, Златни пясъци, Черноморец и плажът на „Дюни“ са превърнати в снимачни площадки. А през 2015 г. в автобиографията си „Значи съм живял“ актьорът Павел Поппандов признава:

„В „Оркестър без име“ най-важното беше, че имахме абсолютна свобода от страна на Людмил Кирков. И има там епизоди с италианеца, всичко си беше пълна импровизация“.

Култовият диалог във филма между Гошето и чичо му Петър е заснет само за няколко часа, защото по време на снимките актьорът Георги Русев снима в Асеновград „Дами канят“.

През лятото на 1993 г. Стратиев пише продължение на „Оркестър без име“ – за живота на музикантите 15 г. по-късно, но до снимки така и не се стига.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Истинският тест за цивилизацията е как се отнася към безпомощните си членове.“

Пърл Бък, американска писателка, родена на 26 юни преди 130 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.