СВЕТОСЛАВА КУЗМАНОВА, БНР
На 4 януари 1982 година лентата излиза на екран и бързо се превръща в любима на милиони българи, а репликите, написани от Станислав Стратиев и режисирани от Людмил Кирков, се помнят и до днес.
В годината, в която филмът излиза на екран, Людмил Кирков печели награда за режисура, а Борис Карадимчев за музика.
Айтос, Слънчев бряг, Златни пясъци, Черноморец и плажът на „Дюни“ са превърнати в снимачни площадки. А през 2015 г. в автобиографията си „Значи съм живял“ актьорът Павел Поппандов признава:
„В „Оркестър без име“ най-важното беше, че имахме абсолютна свобода от страна на Людмил Кирков. И има там епизоди с италианеца, всичко си беше пълна импровизация“.
Култовият диалог във филма между Гошето и чичо му Петър е заснет само за няколко часа, защото по време на снимките актьорът Георги Русев снима в Асеновград „Дами канят“.
През лятото на 1993 г. Стратиев пише продължение на „Оркестър без име“ – за живота на музикантите 15 г. по-късно, но до снимки така и не се стига.
