ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

 

Уилям Бътлър Йейтс, поет, драматург, критик (1865 – 1939)

Произход: Дъблин, средна класа, англо-ирландски протестанти

Образование: домашно, частни училища, висше училище по изкуства

Обществени позиции: поет, създател на Ирландския национален театър

Признание: Нобелова награда за литература - 1923 г.

-------

Не знам как да започна. Мога да започна със „смърт”, но това никога не е добро начало. Мога да започна с „поезия”, но как ще свърша, след като поезията никога не свършва. Мога да започна с Ирландия, но всяка родина е една за много. Не, няма да ви мъча, ще започна и с трите думи едновременно, като кажа само – Уилям Бътлър Йейтс.

„Внезапно аз видях студеното, измамно вкусното небе…”.

При Йейтс поезията, смъртта и Ирландия живеят заедно и неслучайно през 1923 г. той получава Нобеловата награда за литература с мотива: „За неговата винаги вдъхновена поезия, която по крайно артистичен начин дава израз на духа на цяла една нация“.

Ирландия обича своя поет. Ирландия изобщо обича своите поети – може би затова и светът ги обича.

Критиците наричат Йейтс „последният романтик”, макар да е автор и на стихотворение с не особено романтичното заглавие „Пиянска песен”: „Виното влиза през устата, /а любовта през очите. /Това е всичко, което трябва да знаем за истината, /преди да остареем и умрем. /Вдигам чашата до устата си, /гледам те и въздишам”.

Е, не е точно пиянска песен, а просто опияняващ химн за живота, дишането и любовта.

Да-а-а, в началото май забравих любовта – четвъртата най-важна дума в живота и творчеството на Уилям Бътлър Йейтс.

Поетът е роден през 1865 г. в Дъблин, в англо-ирландско протестантско семейство. Първата голяма любов идва от майка му. Тя отглежда четири деца с помощта на стари ирландски истории, митове, приказки, песни. От този извор Йейтс взима митологията като основен поетичен инструмент, романтизма като поетична пелерина, а страстта към метафизиката и окултното като специфична житейска и творческа нагласа. „Мистичният живот е център на всичко, което правя, мисля и пиша”, твърди той.

Като млад Йейтс сменя доста училища, включително днешния Ирландски национален колеж по изкуства и дизайн. Много предмети изобщо не му вървят. Математиката - естествено, но и чуждите езици. Предполага се, че той е „тотално глух” - не различава музикалните тонове. В неговия случай обаче това пречи и за усвояване на мелодиката на езика. Как тогава успява да създаде поетичните си шедьоври, е добър въпрос с неясен отговор.

Йейтс вилнее известно време из клубовете на Лондон, където се привързва още повече към Ирландия, а, обратно в Дъблин, създава Abbey Theatre - сегашния ирландски Национален театър.

Пиесата, която пише за откриването, има силен националистически заряд, нехарактерен за поезията му. Но крушката с национализма има дълга и красива опашка. Тя се казва Мод Гоун, къдрава чаровница, склонна към окултното и върл националист. Уилям се влюбва за секунда, а Мод е музата, която го тормози, отказва му секс и брак, но, въпреки това, той пише за нея поезия, прави я героиня в пиеси.

Вече на 51, твърдо решен да се задоми, Йейтс предлага брак на дъщерята на Мод, 21-годишната Изиолт. Тя отказва и поетът се жени за Джорджи Хайд-Лес, която му вдъхва нов живот. Двамата се отдават на автоматично писане и окултни практики. Йейтс вече е прочут ирландски писател, става сенатор и е увлечен по фашизма на Мусолини.

В следващите години, въпреки разклатеното здраве, той има още много вдъхновяващи романтично-сексуални връзки и издава доста книги. Критиците казват, че е странна птица - най-добрите му книги излизат след, а не преди да получи Нобеловата награда.

През 1939 поетът заминава за Южна Франция да се лекува и там умира. Вече е написал стихотворението „Смърт”: „Човекът знае смърт какво е, защото/ човекът е създал смъртта”.

Според волята на поета, след войната ирландското правителство изпраща специален кораб да прибере останките му. Капитан – по приумица на съдбата - е синът на Мод Гоун, голямата любов в живота на Уилям Бътлър Йейтс. Освен, разбира се, любовта му към поезията, смъртта и Ирландия.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 124 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.