ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

 

Уилям Бътлър Йейтс, поет, драматург, критик (1865 – 1939)

Произход: Дъблин, средна класа, англо-ирландски протестанти

Образование: домашно, частни училища, висше училище по изкуства

Обществени позиции: поет, създател на Ирландския национален театър

Признание: Нобелова награда за литература - 1923 г.

-------

Не знам как да започна. Мога да започна със „смърт”, но това никога не е добро начало. Мога да започна с „поезия”, но как ще свърша, след като поезията никога не свършва. Мога да започна с Ирландия, но всяка родина е една за много. Не, няма да ви мъча, ще започна и с трите думи едновременно, като кажа само – Уилям Бътлър Йейтс.

„Внезапно аз видях студеното, измамно вкусното небе…”.

При Йейтс поезията, смъртта и Ирландия живеят заедно и неслучайно през 1923 г. той получава Нобеловата награда за литература с мотива: „За неговата винаги вдъхновена поезия, която по крайно артистичен начин дава израз на духа на цяла една нация“.

Ирландия обича своя поет. Ирландия изобщо обича своите поети – може би затова и светът ги обича.

Критиците наричат Йейтс „последният романтик”, макар да е автор и на стихотворение с не особено романтичното заглавие „Пиянска песен”: „Виното влиза през устата, /а любовта през очите. /Това е всичко, което трябва да знаем за истината, /преди да остареем и умрем. /Вдигам чашата до устата си, /гледам те и въздишам”.

Е, не е точно пиянска песен, а просто опияняващ химн за живота, дишането и любовта.

Да-а-а, в началото май забравих любовта – четвъртата най-важна дума в живота и творчеството на Уилям Бътлър Йейтс.

Поетът е роден през 1865 г. в Дъблин, в англо-ирландско протестантско семейство. Първата голяма любов идва от майка му. Тя отглежда четири деца с помощта на стари ирландски истории, митове, приказки, песни. От този извор Йейтс взима митологията като основен поетичен инструмент, романтизма като поетична пелерина, а страстта към метафизиката и окултното като специфична житейска и творческа нагласа. „Мистичният живот е център на всичко, което правя, мисля и пиша”, твърди той.

Като млад Йейтс сменя доста училища, включително днешния Ирландски национален колеж по изкуства и дизайн. Много предмети изобщо не му вървят. Математиката - естествено, но и чуждите езици. Предполага се, че той е „тотално глух” - не различава музикалните тонове. В неговия случай обаче това пречи и за усвояване на мелодиката на езика. Как тогава успява да създаде поетичните си шедьоври, е добър въпрос с неясен отговор.

Йейтс вилнее известно време из клубовете на Лондон, където се привързва още повече към Ирландия, а, обратно в Дъблин, създава Abbey Theatre - сегашния ирландски Национален театър.

Пиесата, която пише за откриването, има силен националистически заряд, нехарактерен за поезията му. Но крушката с национализма има дълга и красива опашка. Тя се казва Мод Гоун, къдрава чаровница, склонна към окултното и върл националист. Уилям се влюбва за секунда, а Мод е музата, която го тормози, отказва му секс и брак, но, въпреки това, той пише за нея поезия, прави я героиня в пиеси.

Вече на 51, твърдо решен да се задоми, Йейтс предлага брак на дъщерята на Мод, 21-годишната Изиолт. Тя отказва и поетът се жени за Джорджи Хайд-Лес, която му вдъхва нов живот. Двамата се отдават на автоматично писане и окултни практики. Йейтс вече е прочут ирландски писател, става сенатор и е увлечен по фашизма на Мусолини.

В следващите години, въпреки разклатеното здраве, той има още много вдъхновяващи романтично-сексуални връзки и издава доста книги. Критиците казват, че е странна птица - най-добрите му книги излизат след, а не преди да получи Нобеловата награда.

През 1939 поетът заминава за Южна Франция да се лекува и там умира. Вече е написал стихотворението „Смърт”: „Човекът знае смърт какво е, защото/ човекът е създал смъртта”.

Според волята на поета, след войната ирландското правителство изпраща специален кораб да прибере останките му. Капитан – по приумица на съдбата - е синът на Мод Гоун, голямата любов в живота на Уилям Бътлър Йейтс. Освен, разбира се, любовта му към поезията, смъртта и Ирландия.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Снобите нямат врагове и затова злословят по адрес на всички с надеждата да си спечелят някой.“

Фредерик Бегбеде, френски писател, роден на 21 септември преди 56 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.