Френски документи поставят под съмнение дали останките в гроба на ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс в Дръмклиф, Слиго, са неговите, съобщи „Гардиън”. Много е възможно костите да са били смесени с други при първоначалното му погребение във Франция.

Йейтс умира в хотел във Франция на 28 януари 1939 г. Погребението му е скромно и дискретно. Погребан е в гробището Roquebrune-Cap-Martin. Приживе Йейтс и съпругата му често обсъждали неговата смърт, като той категорично бил против шумното публично погребение. Според съпругата му точните му думи били: „Когато умра, погребете ме там горе и година по-късно, когато вестниците вече са забравили за мен, ме изкопайте и отнесете в Слиго”. Заради Втората световна война желанието му да бъде пренесен в родината му е изпълнено чак през септември 1948 г.

„The Irish Times” съобщи преди ден, че френските власти се съмняват, че е станало объркване на останките и това ставало ясно от кореспонденция между дипломати, които се занимавали с пренасянето на гроба. Документите били предадени на ирландското посолство в Париж миналия месец. Те били намерени в частния архив на бившия френски дипломат Жак Камий Пари – съпруг на дъщерята на Пол Клодел. Пари по-късно става първи генерален секретар на Съвета на Европа. Неговият син Даниел Пари е предал документите, свързани с Йeйтс на ирландското посолство. В един от тях се казва, че френски дипломати вярват, че останките на поета са „объркани с други кости”.

По ирония на съдбата човекът, отговарящ за процедурата по преместването, е Шон Макбрайд, който по онова време е министър на външните работи на Ирландия. Той е син на Мод Гон – музата на Йейтс, която 4 пъти му отказва брак, а години по-късно започва интимна връзка с него. По този повод поетът казва: „Трагедията на сексуалния акт е вечната девственост на душата”.

Най-близката жива роднина на Йейтс – внучката му Кейтриона, не е коментирала новината. През 1988 г., когато отново има съмнения, в писмо фамилията Йейтс обявява, че е удовлетворена и не изпитва никакво съмнение, че поетът е погребан в Дръмклиф.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.