СНЕЖИНА ПЕТРОВА, "ФЕЙСБУК"
Abituriens (от лат.) – имащ намерение да си отиде.
Докато проверявах значението на „абитуриент“, попаднах на добре познати латински сентенции и реших да използвам някои от тях в това писмо. Едва ли ще мога да добавя нещо към тяхната мъдрост. Така или иначе няма да чуете нашите гласове. И аз не слушах на 18. Такъв е парадоксът на съзряването. Дано ехото от древните прозвучи по-убедително. Интересно, но не намерих сред тях това, което искам да кажа: ДЗИ – ДЕТЕТО ЗНАЕ ИСТИНАТА! ПГБ - ПАЗЕТЕ ГО БУДНО!
И така:
Скъпи „имащи намерението да си отидете“, зрелостници… предпочитам да ви нарека „пораснали деца“! Очевидно за вас настъпва денят, в който си отивате с нетърпение и облекчение от дългото детство, юношество и еуфорично се втурвате в зрелостта. Нали взехте вашите ДЗИ?! (държавен зрелостен изпит). След 12 години изучаване на ЗУЧ, ИУЧ и ФУЧ… На какво ли ви научихме…
Мога само да ви обещая - не сте приключили с матурите.
Цял живот се явявам на какви ли не. Не матури, а изпити, които завършват с диплома за преминато изпитание. Някои от взех с отличен. Но и от тези, на които животът ме скъса, научих много.
Кога всъщност настъпва зрелостта? След поредица получени ПИ /постига изискванията/, СС /справя се/, СЗ /среща затруднения/, разбрах, че СЗ е най-честата оценка, която сама мога да си поставя. Може би, зрелостта идва, когато сме в състояние сами да си поставим оценката безжалостно и справедливо. Не бързайте за този момент. И той ще дойде. Omnia tempus habent. – Всичко има своето време.
Ще си позволя да ви говоря като на деца, въпреки статута ви на пълнолетни. Между другото, в Иран момичетата придобиват този статут на 8 г., а в Мадагаскар на 21, ако това изобщо е вярно… Т.е. има различни норми за пълнолетие по света. Но за родителите си винаги ще бъдете деца, каквото и да казва законът. А детството приключва, когато останете най-възрастните хора в семейството. Наслаждавайте му се дълги години. „Деца“ наричам и моите студенти, които са ваши връстници. Не е академично, но може би е някакъв неосъзнат порив да ги завръщам в детството, в играта, в спонтанността, която част от природата на актьора.
Детето не прави нарочно нищо лошо, не лъже, не се преструва, спонтанно е, разпознава доброто, то е най-интуитивното същество, има смели мечти и вярва, че ще ги постигне. Иска да завладее света, че даже и космоса. Нищо не смущава съня му, следователно съвестта му.
Това дете трябва да пазим и без да сме актьори. Но Facile dictu, difficile factu. – Лесно за казване, трудно за правене.
Преди години бях на среща с випуска – празнувахме 20 години от завършването. Същите деца и не съвсем. До мен се приближи един съученик, когото никак не харесвах и ми каза: “Много неприятна ми беше в училище.“ Аз бях от лагера на отличниците. Отговорих му: “И ти на мен!“ Смяхме се и си говорихме като приятели. Той беше слаб ученик, сега е преуспял бизнесмен. Ето и една добра новина – ученическите години нищо не предрешават! От днес сте свободни да постигнете мечтите си, все едно как образователната система ви е оценила. Не ставайте зависими от мнението на другите. Настъпва времето на вашата инициатива, на вашия житейски проект. Градете го с чувство, въображение, доза риск и разум, вслушани в гласа на детето.
Ето някои древни думи за из път:
Omne initium difficile est. | Всяко начало е трудно.
Aut inveniam viam, aut faciam. | Или ще намеря пътя, или ще прокарам път.
Nunquam retrorsum, semper ingrediendum. | Нито крачка назад, винаги напред.
Fortuna fаvet fortibus. | Съдбата обича смелите.
Quilibet fortunae suae faber. | Всеки е ковач на своето щастие.
Labor omnia vincit improbus. | Упоритият труд побеждава всичко.
Gutta cavat lapidem, non vi sed saepe cadendo. | Капката дълбае камъка не със силата си, а с постоянното си падане.
Nullus dies sine linea. | Нито ден без следа.
Nosce te ipsum. | Познай себе си.
Sapere aude. | Осмели се да бъдеш умен.
Nil desperandum! | (Никога) не се отчайвай!
Non vi, sed arte. | Не със сила, а с изкуство.
Homo ornat locum, non locus hominem. | Човекът украсява мястото, а не мястото човека.
Homo doctvs in se semper divitias habet. | Ученият човек винаги има в себе си богатство.
Melioribus utire fatis. | Нека щастливата съдба бъде твоя.
Via sacra. | Свещен/правилен път.
Si quid in te peccavi, ignosce. | Ако съм сгрешил нещо спрямо тебе, извинявай.
Dixi – казах последната си дума. С dixi сенаторите-оратори в Сената и магистратите завършвали речите си.
Dominus vobiscum – Господ с вас!
(ДЗИ! ПГБ!)
*******
Снежина Петрова e актриса и преподавател по театър в НБУ. След завършване на училище, две години търси своето призвание и го открива в театъра. Тайно от най-близките си хора. Дълго време родителите й се съмняват, че е възможна реализацията й на сцена. Днес тя е успешна актриса, с национални и международни награди, преподавател, мениджър на независими проекти в областта на сценичните изкуства. Последният й независим проект е „Медея“. Той беше част от програмата на Пловдив ЕСК 2019, играе се на сцената на театър „Азарян“ в НДК и спечели приза за Културно събитие на 2019 г. и награда „Икар“. Може би сте я гледали на сцените в Народния театър, Театър 199 и ТР“СФУМАТО“.
Писмото й е от проекта "12 писма до дванайсетокласниците".
