БНР

Навършиха се 45 години от премиерата на филма „Осъдени души“ на режисьора Въло Радев. Само за две години от излизането си на екран филмираният роман е гледан от над 3 милиона зрители, което за мащабите на България от онези години, пък и сега, е безспорен успех. Авторът на музиката е Митко Щерев.

Това е шестият и предпоследен режисьорски филм на Въло Радев. Още през първата седмица лентата по романа на Димитър Димов събира 175 000 зрители.

Месец след премиерата на „Осъдени души“ – през ноември 1975-а, Центърът за социологически проучвания провежда анкета в столичните киносалони „Сердика“ и „Славейков“. Раздадени са 2500 анкетни карти. Като достойнства на филма 47% от хората посочват музиката, а други 42% одобряват добре пресъздадената атмосфера на времето.

Редица зрители обаче са несъгласни с избора на чуждестранни артисти за главните роли.

Теорията на Въло Радев обаче е, че когато има роля на чужденец в сценария, той трябва да избере чужди актьори, за да може публиката да повярва истински на образа, а не да вижда в него познат български актьор:

 

В ролята на отец Ередия влиза полякът Ян Енглерт, а в тази на Фани Хорн – унгарката Едит Слай. Ян Енглерт е озвучен на български от Коста Цонев, а Едит Салай – от Виолета Донева.

Хора от екипа на Въло Радев обичат да разказват за началото на работата си в „Осъдени души“. Още в първия ден от снимките режисьорът донесъл скъп испански коняк и почерпил всички, за да предразположи колегите си и да ги пренесе в атмосферата на тази страна.  

Преди 5 години в „Лачените обувки на българското кино“ – телевизионен формат на БНТ, Филип Андреев направи филм за филма „Осъдени души“. В документалната лента Въло Радев казва:

„Филмът – като казваме приказка, той наистина е приказка. Тя трябва да бъде разказана умно, трябва да бъде разказана дълбоко, трябва да бъде разказана с чувство, но това е приказка“.

"Въло много обичаше актьорите, ако актьорите плачеха, и той плачеше с тях , ако те стреляха, и той стреляше, което беше много страшно за мен, защото седеше до камерата…“, разказа операторът Христо Тотев.

През март миналата година Ян Енглерт, който в последните 15 години е артистичен директор на Народния театър във Варшава, беше удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. По време на церемонията сподели, че за неговите 100 филма в Полша няма награда, а тази, която получи в България, за него е чест:

„Вероятно Въло Радев е намерил нещо в този невисок човек, който няма тези искрящи очи. За щастие филмът „Осъдени души“ беше преведен на полски, но като „Обречени души“. За мен има нещо вълнуващо и сега съвсем сериозно и честно ще кажа, че когато някой от друга култура погали твоето самочувствие, тогава наистина е много хубаво. Аз се радвам, че имам своето място във вашата страна – в България". 

През юли тази година проф. Людмил Христов от Нов българки университет подреди в изложба уникални и непоказвани досега архивни фотографии, които е правил през лятото на 1974-та година, когато е сниман филмът „Осъдени души“.

„Въло Радев е един изключителен кинаджия - тогава никой не снимаше по тоя начин – интересни близки кадри, страхотно осветление, променливи хоризонти - христоматия за съвременните кинаджии“, каза проф. Христов.

А след показването на „Осъдени души“ в Испания местните критици започват спорове къде точно на Иберийския полуостров е заснета лентата.

Но кадри от Испания няма – снимачната площадка е край село Слънчево, а мястото е избрано от художника на филма Константин Джидров.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Вярвам, че жените са много по-достойни за уважение от мъжете. Те са по-добри, намират се на по-високо ниво - и психологическо, и физиологично.  

Хулио Иглесиас, испански певец, роден на 23 септември преди 78 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.