БНР

Навършиха се 45 години от премиерата на филма „Осъдени души“ на режисьора Въло Радев. Само за две години от излизането си на екран филмираният роман е гледан от над 3 милиона зрители, което за мащабите на България от онези години, пък и сега, е безспорен успех. Авторът на музиката е Митко Щерев.

Това е шестият и предпоследен режисьорски филм на Въло Радев. Още през първата седмица лентата по романа на Димитър Димов събира 175 000 зрители.

Месец след премиерата на „Осъдени души“ – през ноември 1975-а, Центърът за социологически проучвания провежда анкета в столичните киносалони „Сердика“ и „Славейков“. Раздадени са 2500 анкетни карти. Като достойнства на филма 47% от хората посочват музиката, а други 42% одобряват добре пресъздадената атмосфера на времето.

Редица зрители обаче са несъгласни с избора на чуждестранни артисти за главните роли.

Теорията на Въло Радев обаче е, че когато има роля на чужденец в сценария, той трябва да избере чужди актьори, за да може публиката да повярва истински на образа, а не да вижда в него познат български актьор:

 

В ролята на отец Ередия влиза полякът Ян Енглерт, а в тази на Фани Хорн – унгарката Едит Слай. Ян Енглерт е озвучен на български от Коста Цонев, а Едит Салай – от Виолета Донева.

Хора от екипа на Въло Радев обичат да разказват за началото на работата си в „Осъдени души“. Още в първия ден от снимките режисьорът донесъл скъп испански коняк и почерпил всички, за да предразположи колегите си и да ги пренесе в атмосферата на тази страна.  

Преди 5 години в „Лачените обувки на българското кино“ – телевизионен формат на БНТ, Филип Андреев направи филм за филма „Осъдени души“. В документалната лента Въло Радев казва:

„Филмът – като казваме приказка, той наистина е приказка. Тя трябва да бъде разказана умно, трябва да бъде разказана дълбоко, трябва да бъде разказана с чувство, но това е приказка“.

"Въло много обичаше актьорите, ако актьорите плачеха, и той плачеше с тях , ако те стреляха, и той стреляше, което беше много страшно за мен, защото седеше до камерата…“, разказа операторът Христо Тотев.

През март миналата година Ян Енглерт, който в последните 15 години е артистичен директор на Народния театър във Варшава, беше удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. По време на церемонията сподели, че за неговите 100 филма в Полша няма награда, а тази, която получи в България, за него е чест:

„Вероятно Въло Радев е намерил нещо в този невисок човек, който няма тези искрящи очи. За щастие филмът „Осъдени души“ беше преведен на полски, но като „Обречени души“. За мен има нещо вълнуващо и сега съвсем сериозно и честно ще кажа, че когато някой от друга култура погали твоето самочувствие, тогава наистина е много хубаво. Аз се радвам, че имам своето място във вашата страна – в България". 

През юли тази година проф. Людмил Христов от Нов българки университет подреди в изложба уникални и непоказвани досега архивни фотографии, които е правил през лятото на 1974-та година, когато е сниман филмът „Осъдени души“.

„Въло Радев е един изключителен кинаджия - тогава никой не снимаше по тоя начин – интересни близки кадри, страхотно осветление, променливи хоризонти - христоматия за съвременните кинаджии“, каза проф. Христов.

А след показването на „Осъдени души“ в Испания местните критици започват спорове къде точно на Иберийския полуостров е заснета лентата.

Но кадри от Испания няма – снимачната площадка е край село Слънчево, а мястото е избрано от художника на филма Константин Джидров.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 145 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.