„Заедно трябва да бдим обществото ни да бъде такова, че да можем да се гордеем с него - не общество на хора без документи, на експулсиране, на подозрение към имигрантите, не общество, в което се поставят под въпрос пенсиите, придобивките на социалната сигурност, не общество, в което медиите са в ръцете на богатите - все неща, с които нямаше да се примирим, ако бяхме истински приемници на Националния съвет на съпротивата.“

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

„Сега приватизираните банки се грижат преди всичко за своите дивиденти и за прекомерно високите заплати на своите ръководители, а не за всеобщия интерес.“ 

„Пропастта между най-бедните и най-богатите никога не е била така голяма, а ламтежът за пари и конкуренцията - никога така поощрявани.“

„Политическите, икономическите, интелектуалните водачи и цялото общество не трябва да абдикират, нито да се влияят от сегашната международна диктатура на финансовите пазари, която заплашва мира и демокрацията.“

„Включвате се в процеса на историята и той следва течението си благодарение на всеки от вас.“ 

„Историята на обществата се развива и когато накрая човек постигне пълната си свобода, се появява демократичната държава в нейната идеална форма.“

„Вече нямаме работа с един малък елит, чиито машинации са ни ясни. Светът е обширен и изтъкан от взаимозависимости. Живеем във взаимообвързаност, каквато никога досега не е съществувала.“

„Най-лошата позиция е безразличието, най-лошо е да си казвате: "Нищо не мога да направя, всеки да се оправя сам." По този начин губите едно от основните качества, които правят човека човек. Едно от най-необходимите качества - способността да се възмущавате и да заемате гражданска позиция.“

„Най-бедните в днешния свят печелят едва два долара дневно. Не можем да позволим пропастта още повече да се задълбочи.“

„Ясно е, че за да бъдем ефикасни днес, трябва да действаме организирано, да се възползваме от всички съвременни средства за въздействие.“

„Бъдещето принадлежи на ненасилието, на помиряването на различните култури.“

„Насилието обръща гръб на надеждата.“

„Възмутете се!“

СТЕФАН ХЕСЕЛ – дипломат, писател, оцелял в концентрационен лагер, член на Френската съпротива и агент на БКРД, роден на 20 октомври 1917 г. в Берлин. Като натурализиран французин от 1937 г., той е мобилизиран и преживява „странната война”. През май 1941 г. се присъединява към Свободна Франция на генерал Дьо Гол в Лондон. Работи в Бюрото за контрашпионаж, за разузнаване и действие (БКРД). Една нощ в края на март 1944 г. тайно е прехвърлен във Франция под кодовото име „Греко”, като задачата му е да влезе във връзка с различните парижки групировки, да подсигури нови места за радиоизлъчвания и да предава в Лондон събраните сведения в очакване на съюзническия десант. На 10 юли 1944 г. е арестуван в Париж от Гестапо и е изпратен в лагера Бухенвалд. Успява да избяга, но е заловен и изпратен в лагера Дора. Отново избягва, този път успешно, и се завръща в Париж, при жена си Вития, майка на трите им деца – две момчета и едно момиче.

След войната Стефан Хесел става дипломат, като първото му назначение е в Обединените нации, където е включен в комисията, натоварена да изработи бъдещата Всеобща декларация за правата на човека. Декларацията е приета от Обединените нации на 10 декември 1948 г. в „Пале дьо Шайо”, Париж. През 2010 г. публикува есето „Възмутете се”, превърнало се в издателски феномен. Хесел и книгата му се свързват и цитират като източник на вдъхновение за испанските „Възмутени“ (Indignados), на американското движение „Окупирай Уол Стрийт“, както и на други политически движения. През 2011 г. излиза втората му автобиография „Равносметка… или почти”. Умира на 26 февруари 2013 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).