Неизвестен запис на легендарния оперен певец Лучано Павароти (1935 – 2007) е открит в архивите на Мeждународния музикален фестивал „Ейстедфод” в Ланголен, Уелс, съобщи classicfm.bg. През 1955 г. бъдещата звезда пее заедно с баща си Фернандо в хоровия състав „Росини”. В откритите записи двамата са солисти в две от песните, изпълнени на феста.

Ансамбълът от Модена получава тогава  първото място в категорията „Мъжки хор”, а Лучано Павароти признава, че това е "най-запомнящият се ден от живота ми”. Този опит го вдъхновява, за да започне певческата си кариера. 

„По това време бяхме 22 хорови състава, които се бореха за награда от конкурса”, споделя приживе Павароти в интервю за ВВС. „Когато оттлетяхме от Италия, ни казаха, че ако въобще попаднем в 10-те най-добри, ще бъде прекрасно. Причината за това е, че хористите в Уелс са изключителни професионалисти. Тогава казах на баща си: „Невъзможно е да достигнем онова, което те правят”. А той ми отговори: „Млъкни! Още си твърде млад!”. Пристигнахме в Ланголен, пяхме, според мен, фантастично. На финалния етап започнаха да обявяват хоровите състави в обратен ред - от двадесет и второ към първо място. Името на нашия хор не прозвуча до десетата позиция. Споглеждахме се във всеки един момент, а когато обявяването достигна номер три, нашият диригент започна да пуфти нервно. Ние бяхме купили уиски и го държахме зад кулисите, така че щяхме да му дадем една чашка, за да се успокои. В крайна сметка, не споменаха нимето на нашия хор и под номер две, така че спечелихме конкурса”, разкрива Павароти.

Записите са били открити от Сара Игър, която е била доброволец в Ланголен по онова време, а днес е оперативен мениджър на фестивала.

„Открих ги сред купчина неща, като на обложката на оригиналния винил пишеше „Павароти 1955”. Не знаех какво да мисля, тъй като бях твърде развълнувана, но изглежда, че всичко е истинско. Плочата е била произведена от Агенцията за развитие на Уелс през 1991г. с аудиоматериали от фондовете на ВВС и със записи от 1955 г.”, обяснява тя. 

Пред „Дейли поуст” Игър описва съдържанието като „не много дълго” и „пълно с дефекти”.

Тазгодишният музикален фестивал в Ланголен приключва днес, 10 юли.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...