Алжирската писателка и авторка на филми Ася Джебар почина на 78 г. в парижка клиника, съобщи „Дер щандарт”.

Тя бе сред постоянно номинираните за Нобелова награда през последните години, но така и не успя да вземе отличието. В писателския свят бе известна като „алжирската Франсоаз Саган” заради непрестанната си борба за еманципация на жените в арабския свят. За нея писането беше „алармен сигнал”, „разговор с жертвите на насилие”.

Джебар е родена през 1936 г. под името Фатима Зохра. На 18 г. заминава за Франция, за да учи в университет. Твърди се, че е първата от родината си, която постъпва в елитно учебно заведение. Заради участие в протест на алжирски студенти срещу френския колониализъм тя е изключена през 1957 г. Същата година става известна с първия си роман „La Soif” („Жажда”), година по-късно издава „Les Impatients” („Нетърпеливите”).

Писателката е поканена да преподава в университети в Алжир, Франция и САЩ.През 2000 г. спечели Наградата за мир на германския борсов съюз. През 2005 г. е приета за член на Френската академия.

За първия й филм „La Nouba des Femmes du Mont Chenoua” през 1979 г. получава наградата на критиката на филмовия фестивал във Венеция. Документалната й лента „ La Zerda ou les chants de l’oubli” получава специалната награда за най-добър исторически филм на Берлинале през 1982 г.

„Мъжът е винаги пионката в романтичните комедии. Събирате се, разделяте се, гониш я, успяваш да я стигнеш, започват надписите. Едно и също е във всички.”

Матю Макконъхи,  американски актьор, роден на 4 ноември преди 57 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.