Лудвик Вацулик – антикомунист, дисидент, писател и журналист, чийто манифест „2000 думи” е ключовият документ на Пражката пролет през 1968 г., почина на 88 г. на 6 юни, съобщи радио „Свободна Европа”.

„2000 думи” е искане на водещи учени към управляващите в бивша Чехословакия да проведат реформи и да отстъпят от твърдия тоталитарен курс, по който водят държавата под натиска на Кремъл. Манифестът прераства в гражданско движение, което обхваща цялата държава. Стотици хиляди хора се надигат, оформя се мощно демократично движение. „2000 думи” е публикуван от всички вестници в Чехословакия на 27 юли 1968 г. – ден след като е отменена цензурата в печата.

„Нацията е достигнала точка, в която духовното й здраве е под заплаха”, пише журналистът Вацулик. Предишната година той е издал романа си „Брадвата”, в който описва силното разочарование от комунистическия режим на чешки комунист, приветствал някога руските войски, освободили страната от нацистите.

Ответната реакция на СССР не закъснява – съветският лидер Леонид Брежнев нарежда на войските на Варшавския договор – военният съюз на комунистическите държави, да нападне Чехословакия. Военният трябва да свалят от власт избрания да управлява реформист Александър Дубчек.

Пражката пролет е смазана брутално с участието на български войски на 21 август 1968 г. На власт е сложено ретроградно правителство. Цяло чудо е, че Вацулик оцелява – той е изключен от партията, творчеството му е забранено. Той обаче се заема със самиздат.

През 1970 г. Вацулик пише романа „Гвинейски прасета”. През 1977 г. подписва антикомунистическия манифест „Харта 77”, сложил начало на едноименно дисидентско движение, оглавено от Вацлав Хавел. Като дисидент Вацулик пише още две книги - „Český snář” от 1980 г. и „Cup of Coffee With My Interrogator: The Prague Chronicles of Ludvík Vaculík” от 1987 г.

След 1989 г. авторът се ползва с огромно уважение, той е един от хората, наричани живата съвест на нацията. Пише до преклонна старост, получава множество престижни награди.

Нито една негова книга не е издадена на български. Почти не е превеждан и на руски.


Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот