ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Ханс Кристиан Андерсен (1805 - 1875),  писател 

Произход: Одензе, Дания, бедно семейство на обущар и перачка

Образование: училище за бедни, където учи основно Закон Божий, писане и аритметика; страда от дислексия и дисграфия; по-късно получава кралска стипендия да довърши образованието си в Елсинор

Прочут със: световноизвестни приказки като „Грозното пате“, „Малката кибритопродавачка“, „Палечка“, „Снежната царица“, „Малката русалка“ и др.; пише също пиеси и либрета за опери

---

„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля”.

Това са само част от световноизвестните класически приказки на нещастния човек от щастливата Дания – писателят Ханс Кристиан Андерсен.

Тези приказки стоплят, но и тревожат детството, защото истинските приказки не винаги имат щастлив край. Те имат дълбочина, често помагат дори на възрастните да оцелеят, защото са приказки за истината.

Въпреки че са дело на Андерсен обаче, той самият е злощастен, раздиран от съмнения и противоречия. Историята за грозното пате, дълга 70 години и с финал, различен от онзи в приказката – това е животът на Андерсен. В приказката патето, което останалите смятат за грозно, защото не е като тях, а и не знаят като какво е, се превръща в красив лебед, а другите лебеди дори го „милват с клюновете си”. Андерсен - макар да изминава пътя от бедно, странно и грозно дете до богат човек и велик разказвач, все пак умира неразбран, самотен и тъжен.

Историята на писателя започва през 1805 г. в Одензе. Баща му е обущар, а майка му – перачка, но в семейството се носят приказки за благороден произход, дори за това, че Ханс може да е незаконен син на крал Кристиан VІІІ. Нищо такова не е доказано, но той обича да си въобразява какъв би бил животът му, "ако".

Любовта към приказките идва от баща му, който му чете „Приказки от 1001 нощ”. Андерсен ходи в училище за бедни, учи Закон Божий, писане и аритметика, но има дислексия и дисграфия, а и е грозноват, кльощав, длъгнест, блед и с голям, остър нос, който му носи подигравки.

На 14-годишна възраст Андересен отива в Копенхаген с надеждата да стане знаменит. Има прекрасен глас и иска да е актьор в операта. Участва в едно представление, но след като гласът мутира, вече не е толкова красив. Животът му е пълен с подобни обрати, които му носят все повече страдания. Той е депресивен, раним и обидчив. Веднъж, когасто вече прочут автор, той изскача в градината с писъци и се тръшка близо час, понеже не е получил достатъчно хвалебствена критика за последната си творба.

Андерсен има куп мании и параноични пристъпи. Страхува се например от кучета, да не си загуби паспорта, да не бъде ограбен, както и от наемни убийци. Тормози се, че ще полудее, че ще умре в пожар или че ще бъде погребан жив. Дори уговаря познатите си, ако умре, да му прережат артерия, преди да го погребат.

Когато се разболява, оставя бележка: „Само ви се струва, че съм умрял”. Измъчва се от мисълта, че е платил повече пари за някакъв билет или книга. Страда от зъбобол и смята, че от броя на зъбите зависи плодовитостта му като автор. Парадоксът е, че наистина не написва ред, след като пада и последният му зъб. Страхът му да не бъде отровен е толкова голям, че когато деца му пращат кутия шоколадови бонбони, той изпада в ужас и ги препраща на племенниците си.

Освен всичко не обича децата особено. Когаото започва проект за негов паметник, скулпторът го изобразява с деца наоколо. Андерсен се вкисва и настоява децата да се махнат - затова и до днес си стои самотен на бронзовия стол.

Въпреки страданията, желанието да стане знаменит, да е на върха, е вечен двигател в живота му. Циганка предрича на майка му, че синът ѝ ще стане толкова известен, че в Одензе ще палят огън в негова чест.

Когато в Копенхаген се проваля с пеенето и актьорството, Ханс решава да пише за театъра и го прави с известен успех. Дори кралят му дава стипендия и той пет години доучва в Елсинор. „Това бяха най-тъмните и горчиви години в живота ми” – казва по-късно. С времето той губи желание за писане и изпада в дълбока депресия.

Две години след края на училището обаче се връща в света на словото и издава първата си книга с разкази и една пиеса. Отново получава малка стипендия от краля, с която да може да пише, и тръгва да пътува из Европа. Това го вдъхновява и през 1835 той издава роман, пътеписна книга и първия том с „Фантастични приказки”. Прочува се по-късно, с втория том, който е преведен на много езици, независимо, че приказките му не са за деца, или поне не само.

Андерсен не намира своята половинка до смъртта си. Изглежда, че е привлечен и от двата пола, но нито едно негово приятелство не прераства в интимна връзка.

Малко преди смъртта си, Ханс Кристиан Андерсен обсъжда с един композитор музиката, която да се изпълни на погребението му, и казва: „Много от хората, които ще вървят след мен, ще са деца, така че нека ритъмът да е съобразен с такта на малките им стъпки”.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…