„Даже независимите мислители стават много зависими хора, когато нямат нито пара в джоба.”

„Уважението към хората в крайна сметка е уважение към самия себе си.”

„Хора, които не живеят, се запазват отлично.”

„Ако не мислите за бъдещето, значи нямате такова.”

„Заглавията удвояват размера на събитията.”

„Книгата помага на човек да излезе извън пределите на своето „аз“.”

„Винаги единият целува, а другият си подава бузата”.

„Психология – това е израз от думи, които не могат да се изразят."

„Дали човешкия живот, а той е толкова крехък, бихме го съхранявали въпреки всички наши беди и трудности, ако да се живее на света не си струваше?”

„Хората разбират, че не могат без данъци, но когато имат възможност да не ги плащат – защо не?”

„Без елемент на неизвестност играта на живота губи смисъл.”

„Няма нищо по-трагично в живота от абсолютната невъзможност да промените това, което вече сте направили.”

„Никой не може да ви спаси от… вас самите.”

„Единственият начин да бъдеш щастлив е да направиш другите щастливи.“

„Любов! … Тя никога не идва, когато я чакаме, тя винаги е неочакван гост.”

„Младостта забелязва старостта само при резки промени.”

„Единствените деца очакват прекалено много. Когато успееш да направиш всичко, което искат от теб, ще успееш и да умреш.”

„Има различни удари – удар по гръбнака, по нервите и по съвестта, но най-силен и болезнен е ударът по личното достойнство.”

„Ако в брака липсва физическо привличане от едната страна, тогава нито съжалението, нито разумът, нито чувството за дълг могат да превъзмогнат отвращението, заложено от природата в човека. Няма никакво значение дали това е лошо или не е, но е факт.”

„Истински великите хора не говорят напразно и не се бутат в тълпата – те плават сами в своите си лодки по тихи канали.”

„Не позволявайте да си отива нещо, което можете да спрете; защото това, което изчезне, е невъзможно да се върне.”

ДЖОН ГОЛСУЪРТИ - английски писател и драматург, роден на 14 август 1867 г. През 1932 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Заема трайно място в световна литература още с романа си „Островът на фарисеите“ (1904). Забележителен е романа му „Братство“. От 1906 г. до 1933 г. пише и трите си трилогии, първата „Сага за Форсайтови“ – „Собственикът“ (1906), „В примка“(1920) и „Дава се под наем“ (1922), втората „Съвременна комедия“ – „Бялата маймуна“ (1924), „Сребърната лъжица“ (1927) и „Лебедова песен“ (1928), и третата „Краят на повестта – „Девойка, която чака“ (1931), „Цъфтяща пустиня“ (1932) и „Отвъд реката“ (1933).

Умира на 31 януари 1933 г.