„Завистта е основата на демокрацията.“

„Аристотел твърди, че жените имат по-малко зъби, отколкото мъжете. Въпреки че е бил женен два пъти, на него не му е хрумнало да провери правилността на твърдение, като погледне в устата на съпругите си.“

„Има преди всичко две категории хора: тези, които не са щастливи, и тези, които страдат от безсъние.“

„Да се страхуваш от любовта – означава да се страхуваш от живота, а тези, които се страхуват от живота, са три четвърти мъртви.“

„Всяка точна наука се основава на приблизителността.“

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

„Демокрацията е метод, с който хората могат да бъдат накарани да правят това, което управляващите искат от тях, оставяйки у тях (хората) впечатление, че това, което правят, е именно онова, което самите те искат.“

„Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения.“

„Един от симптомите за предстоящ нервен срив е убедеността че работата ти е изключително важна.“

„За да станеш дълголетник, трябва щателно да подбереш предците си.“

„Защо пропагандата има много по-голям успех, когато предизвиква омраза, отколкото когато извиква приятелски чувства?“

„Науката е това, което знаем, а философията — това, което не знаем.“

„Съществуването е или съвместно, или просто няма такова.“

„При демокрацията глупаците имат право да гласуват, а при диктатурата – да управляват.“

„Ако болшевизмът се окаже единственият силен конкурент на капитализма, то убеден съм, че няма да бъде създаден никакъв социализъм, а ще се възцари хаос и разрушение.“

„Има два мотива за четене на една книга – защото ти харесва или за да се похвалиш.“

„Ако на света имаше повече хора, които желаят собственото си щастие повече, отколкото желаят нещастието на другите, за няколко години бихме постигнали рая!“

„Проблемът е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят.“

БЪРТРАНД РЪСЕЛ - уелски философ, математик, историк, пацифист и социален критик, роден на 18 май 1872 г. Известен е с формулирания от него „Парадокс на Ръсел в теорията на множествата“. През 1950 г. е награден с Нобеловата награда за литература като признание за разнообразната и значима писателска дейност, с която защитава общочовешките идеали и свободата на мислене.

Умира на 2 февруари 1972 г.