"Талантливият, но глупав човек, не може да отиде далече.“

„Себелюбивият човек винаги е низък.”

„От собствен опит знам, че книгите и нотите на най-известните хора са много по-интересни от самите тях.”

„Големият талант изисква голям труд.”

„Когато твори, на артиста му трябва пълно спокойствие.”

„Вдъхновението е гост, който не обича да посещава мързеливите.”

„Всяко произведение на изкуството неизбежно трябва да носи белега на своето време.”

„Красотата в музиката не е в натрупването на ефекти и хармонични куриози, а в простотата и естествеността.”

"Колкото повече е дадено на човек, толкова повече трябва да се труди."

„Музиката е съкровищница, в която всяка националност внася нещо свое за общата полза.“

„Животът е прелестен само тогава, когато се състои от редуване на радости и мъки, от борба на доброто със злото, от светлина и сянка, с други думи – от разнообразие в едно цяло.”

„Там, където думите са безсилни, на преден план излиза оръжието на най-красноречивия език – музиката.”

„Дълг на всеки артист е никога да не се предава, защото човешката леност е много силна.”

„Музикалният материал, т.е. мелодията, хармонията и ритъмът, безусловно са неизчерпаеми.”

„Грешат всички, които си мислят, че в момент на афект един артист е способен да изрази това, което чувства, със средствата на своето изкуство.”

„Дисонансът е най-великата сила на музиката.”

„Единственото спасение за скърбящата душа – това е работата.”

„Вдъхновението отива при тези, които го призоват.”

 „Откакто започнах да пиша, аз си поставих задача да бъда в работата си това, което са били най-великите музикални майстори: Моцарт, Бетовен, Шуберт.”

„Ще минат милиони години и ако музиката съществува такава, каквато я познаваме, то тези основни седем тона от нашата гама, в мелодичните и хармоничните им комбинации, оживявани от ритъма, ще продължават да служат като източник на вдъхновение за нови музикални мисли.”

ПЬОТР ЧАЙКОВСКИ – руски композитор и диригент, роден на 7 май 1840 г. Автор на едни от най-популярните концертни и театрални музикални произведения в класическия репертоар, като балетите „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“, „Тържествена увертюра 1812 година“, „Концерт за фортепиано и оркестър № 1“, последните му три номерирани симфонии и операта „Евгений Онегин“. Смятан е за първи голям руски симфонист и е водещ представител на романтизма в неговия руски вариант. Той притежава майсторски усет към мелодията и оркестрацията. Музикалните теми в неговите най-хубави творби се задават със запомнящи се мелодии и се съгласуват чрез новаторски композиционни форми. Умира на 6 ноември 1893 г.