„Опитвах да живея и работя между селяните, за да разучавам нашия национален опит и бит – основата на всяко изкуство.” 

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел. И пак върху тези основни качества, дълбоко отпечатани в душата на нашия народ, ще се изгради и създаде голямото наше изкуство, което ще се слее в общата съкровищница на цялото човечество”

 „Ако искате да ме разберете, елате с мен в една пролетна утрин. Чуйте как жуженето на пчелите се надпява с игривите припеви на копачите. Вижте как ябълковите дървета сияят с розовите си усмивки. Как цялата земя ликува. Не ви ли харесва?”

„Видях селянина чист и силен. И се мъчих да доловя общи черти. За да се стигне до него. Мъчна работа…”

„Ако сега бих могъл да започна отначало, бих отишъл пак при земята, при хората. Можете да наречете това както искате – атавизъм, инстинкт на селянина или обикновена привързаност. И все пак целият този сбор ще бъде само част от цялата истина за чудната привлекателна сила на моя роден край!”

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

"Ето живописецът! Истинският живописец, най-големият, който има нашето изкуство... Владимир Димитров-Майстора носи в себе си душата на някогашните ни майстори, на цяло едно минало и сигурно на цяло едно бъдеще." - Чавдар Мутафов

"Много е обичал да рисува ръце в молитва и изобщо ръцете като символ. Обичал е да рисува и гробища като място на покой, особено като е пътувал из чужбина", спомня си Майсторовата наследница. "Беше изключително интересна личност, но като всеки творец и той имаше своите странности. Висок, почти двуметров човек, но много семпъл, никога не е бил показен, беше много близко до обикновените хора. Това се усеща и в цялото му творчество. Хората често го бъркаха с поп заради дългата бяла брада и черните дрехи." - Зоя  Крутилин, наследница на художника. 

ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ – МАЙСТОРА – български художник, роден на 1 февруари 1882 г. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Не се съобразява с академизма в изобразителното изкуство, повлиян е силно от толстоизма. Умира на 29 септември 1960 г.

 

 

„Истинската битка в тази страна не е между левицата и десницата. Тя е между върха и дъното.“

Джеймс Таларико, американски политик, известен като кошмара на Републиканската партия

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.