„Светът ще стане по-справедлив, ако стане по-целомъдрен.“
„Любовта е състезание между мъжа и жената, затова кой ще даде повече възможности за щастие на другия.“
„За силата на една страст трябва да съди от силата на този, който се жертва за нея.“
„Един човек не може да притежава талант за всичко.“
„Великото изкуство внушава у човека прекрасни идеи, които го учат да жертва всичко за щастието на човешкия род.“
„Във всички видове изкуства е необходимо да изпитваш само онези чувства, които искаш да събудиш у другите.“
„Писателят не трябва да мисли за критиката, така, както войникът не трябва да мисли за болницата.“
„За една жена да бъде напълно искрена е все едно да се покаже пред хората без дрехи.“
„Малко количество надежда е достатъчно да предизвика раждането на любов.“
„Логиката не е изкуство или наука, а по-скоро хитруване.“
„В усамотение можеш да придобиеш всичко, с изключение на характер.“
„Само великите умове могат да си позволят прост стил.“
„Удоволствията на любовта винаги са пропорционални на нашите страхове.“
„Всички религии са основани на страховете на мнозина и на ума на малцина.“
„Безделието е майка на скуката.“
„Трудът е баща на удоволствието.“
„Срамежливостта е майка на най-красивата страст на човешкото сърце, любовта.“
„Младостта е време за смелост.“
„Човек живее не за да стане богат, а за да бъде щастлив.“
„Главното достойнство на езика е неговата яснота.“
„Да се стремиш да бъдеш самия себе си – единственото средство да имаш успех.“
„Най-искрените ни желания винаги са егоистични."
„Колкото повече ни харесват, толкова по-малко истински сме харесвани."
„Красотата не е нищо друго освен обещание за щастие."
„Всяко произведение на изкуството се убива, ако целта на твореца е лична изгода.“
СЕНДАЛ (Анри Бейл) – френски писател, роден на 23 януари 1783 г. Смятан е за един основоположниците на психологическия роман. Най-известните му произведения са „Арманс“, „Червено и черно“, „Пармският манастир“ „Люсиен Льовен“, „За любовта“, Ванина Ванини“. Приживе не оценен. Мотото на много от ръкописите му е „На малцината щастливци“. Творчеството му получава признание едва през ХХ в. Умира на 23 март 1842 г. Мемоарите му „Спомени на егоиста“, са публикувани посмъртно през 1892. Тогава е издадена и автобиографичната му книга „Животът на Анри Брюлар“.
