„Там, където няма форма, няма и идеи."

„Художникът трябва да присъства в своето произведение като Бог във вселената: да бъде вездесъщ и невидим.”

„Колкото по-прекрасна е мисълта, толкова е по-звучна фразата.”

„Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.“

„Сърцето е като стомаха - нуждае се от разнообразна диета.“

„Чети, за да живееш!“

„Човек може да управлява това, което прави, но не и това, което чувства.“

„Да си глупав, егоист и в добро здраве са трите задължителни изисквания, за да бъдеш щастлив. Но ако глупостта липсва, всичко е изгубено.“

„Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва.“

„Артисти, които търсят перфекционизъм във всичко, не го постигат в нищо.“

„Нищо не е по-унизително от това да видиш идиоти да успяват в начинания, в които си се провалил.“

„Когато роптаеш против идиоти, рискуваш сам да се видиотиш.“

 „Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам.“

„Парите са причина за всички злини.“

„Самотата не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.“

„Темата не се избира. В това е именно тайната на шедьовъра, че темата е отражение на темперамента на писателя.“

„Това, което е написано добре, никога не омръзва. Стилът е самият живот, това е кръвта на мисълта.“

ГЮСТАВ ФЛОБЕР – френски писател, роден на 12 декември 1821 г. Той е един от водещите представители на литературния реализъм във Франция. Остава завинаги в литературната съкровищница с „Мадам Бовари“, „Възпитание на чувствата“, „Саламбо: Пред стените на Картаген“ , с кореспонденцията си и с грижливата си страст към своите стил и естетика. Известният писател на разкази Мопасан е негово протеже. Флобер умира на 8 май 1880 г.