КИРИЛИМЕТОДИ КАДИЕВСКИ, политички и секаков друг нагледувач

Яс мислам дека неглижираньето на проблемот що го поставувам овде, е от генерално значение како за братска европска Македония, исто така и за татарско-чингисханска Бугария.

Како човек що е ескалирал до една позиция над секидневното джанканье на дръжавите и от регионот па защо да го не речем и во тотална презентация, та викам огледувайки ситуацията осгор, не може да се рече дека дебатираньето мегю тиа двете држави со илядолетна история и идентитет нема да продолжи барем йощ илядо годин.

Ама ако требе да я кажуваме целата истина - и бонус некаков има от целата тая патаклама. Може кой чий е да се не реши, но веке го имаме истиот доказ дека луната е македонска, па ако турците да си я турат на байракот. И „Луно, луно, земьо македонска” нече да е сал един романтичарски поплак на лугье, що друго се немаат, па си немаат и работа, та се с такви занимавки си го губат времето. Молим любознателниот читател да не забръзува като теле пред макья си и да праша: Е па дека го тоа бонус, тоя доказ. Оти най-квалитетните работи се оставуват за най накрай. Еве го – мина 17 ноември и противно на секо очекуванье от едната страна, македонците са како истресени от луната.

Мене ми се чини, како на мегюнароден политички нагледувач, дека тоа конфуз неке да е нещо сюрпризно, оти македонскиот прияьтел Заевски му поверува многу на бугарскиот си колега Бойку Борисовски, що требе яко да го е уверовал во истите намерувания на г-жа Меркел и дека она ако йощ не ги е узмала, одмах ке ги уземе ангелските мерки, що ке им се аресаат и на двоицата, па най-веке на самата европска заедница. Ама ядец. Отдека се появи оваа чудо невидено – не македонскиот бугарин, а бугарскиот македонеиц, койщо се оказува най-веке каракачанин – Красимир Каракачановски, та им ги сосема смръси конците. Не е прав. И како историчка истина, и како емоция – не може да се тврди дека македонскиот язик е девиациа на бугарскиот, като що не може да се тврди дека австрийскиот язик е немачки. Да ме прощава виенскиот д-р Кронщайнер мислам дека беше, що ги разтеглюва масалите дека македонскиот язик бил бугарски, пишуван на српска пишувачка машина. Па очигледно е дека не е така. Овде да не зборуваме за язици като чилийски или аржентински, нечем да отворам дума и за бразилскиот язик. Йощ по-очигледно е при конфронтацията со идентитетот. Како може Каракачански, па и почетуваната от мене министерка Катица Захариевска да го споменува дека македонците били бугари. Па нали тогаш на македонците требе очите им да почнуват от носот та стигнуват чак до ушите – монголо-татарски демек.

Ама нек да бидеме оптимисти – и ягнето ке ог изруча европската заедница, и волкот (бугарскиот) неке да е сит. Ама пусто политика. Требе и от двете дестинации да се проявува разум, разумот на що го е учил Аристотел макетонскиот прадед Александар. Бугарите ке омекнат кога Каракачановски го пущи Борисовски, що го е фатил во смртна фатка. Абе он поскоро убава жена ке пущи, камо ли Борисовски, ама да се надеваме. Брисовски е патник. Фала богу, он веке се измакнува от рацете на пустиот „Коовид-19”, ама политичкиот „Ковид-21” така го фатил, и нема измактнуване, сосема му е изел коалиционниот джигер веке.

А и македонците требе най-после да го разберат пустиот идентитет: оно и кравата, и телето не са исто едно, ама едното от другото излезнува. И двете мукат – кравата по-силно, телето по-нефелно – но се си е мукане, оти тоа си е нивниот язик. Животини, пусто!

Нашиот човешки язик, мислам, не требе да е язик на омразата. Освен ако некои македонисти не сакаат македонскиот язик да не го мешат со другите човешки язици. Какощо го е чинил тоа господинот Зоран Иванов. Да му се дзвериш кое му е македонското – дали му е името, дали фамилията? Ама некой ке контестува, ке возрази сакам да речем: Е па ово е истиото белег. Те тоа баш са денешните исти македонци – со сръбско име и бугарска фамилия. А за жените – ако си исто маж - не требе да сборуваш гадории. Оти и макья ти е жена, божем. Коя е „фригидна кучка” - нивните маже да кажуват, а некой ако да е арогантен како вопросниот г-н Ивановски може да рече и за таа, дека го е отимала: - „негова макья нече да е била фригидна кучка, щом го пръкнала таков песоглавец! Па ако й са се изредиле и сите кучинья от маалата – ум ми го не фата.

Сега Зоран Ивановски ке си ги троши забите и ке има светот да се дзвери дали си ги апе мадето или буа го апе та я тражи и се не може да я уцели.

„Днешните публични фигури не могат да си пишат сами речите и книгите. А има и доказателства, че не могат и да ги четат дори.”

Гор Видал, американски писател, роден на 3 октомври преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата

Роман за Атанас и Недялка Бурови

 

Дори на своята респектираща възраст – 86 години, Неда Антонова си остава първокласен и значим автор, умело владеещ занаята си, който винаги може да поднесе нов, любопитен, завладяващ и силен роман.