КИРИЛИМЕТОДИ КАДИЕВСКИ, политички и секаков друг нагледувач

Яс мислам дека неглижираньето на проблемот що го поставувам овде, е от генерално значение како за братска европска Македония, исто така и за татарско-чингисханска Бугария.

Како човек що е ескалирал до една позиция над секидневното джанканье на дръжавите и от регионот па защо да го не речем и во тотална презентация, та викам огледувайки ситуацията осгор, не може да се рече дека дебатираньето мегю тиа двете држави со илядолетна история и идентитет нема да продолжи барем йощ илядо годин.

Ама ако требе да я кажуваме целата истина - и бонус некаков има от целата тая патаклама. Може кой чий е да се не реши, но веке го имаме истиот доказ дека луната е македонска, па ако турците да си я турат на байракот. И „Луно, луно, земьо македонска” нече да е сал един романтичарски поплак на лугье, що друго се немаат, па си немаат и работа, та се с такви занимавки си го губат времето. Молим любознателниот читател да не забръзува като теле пред макья си и да праша: Е па дека го тоа бонус, тоя доказ. Оти най-квалитетните работи се оставуват за най накрай. Еве го – мина 17 ноември и противно на секо очекуванье от едната страна, македонците са како истресени от луната.

Мене ми се чини, како на мегюнароден политички нагледувач, дека тоа конфуз неке да е нещо сюрпризно, оти македонскиот прияьтел Заевски му поверува многу на бугарскиот си колега Бойку Борисовски, що требе яко да го е уверовал во истите намерувания на г-жа Меркел и дека она ако йощ не ги е узмала, одмах ке ги уземе ангелските мерки, що ке им се аресаат и на двоицата, па най-веке на самата европска заедница. Ама ядец. Отдека се появи оваа чудо невидено – не македонскиот бугарин, а бугарскиот македонеиц, койщо се оказува най-веке каракачанин – Красимир Каракачановски, та им ги сосема смръси конците. Не е прав. И како историчка истина, и како емоция – не може да се тврди дека македонскиот язик е девиациа на бугарскиот, като що не може да се тврди дека австрийскиот язик е немачки. Да ме прощава виенскиот д-р Кронщайнер мислам дека беше, що ги разтеглюва масалите дека македонскиот язик бил бугарски, пишуван на српска пишувачка машина. Па очигледно е дека не е така. Овде да не зборуваме за язици като чилийски или аржентински, нечем да отворам дума и за бразилскиот язик. Йощ по-очигледно е при конфронтацията со идентитетот. Како може Каракачански, па и почетуваната от мене министерка Катица Захариевска да го споменува дека македонците били бугари. Па нали тогаш на македонците требе очите им да почнуват от носот та стигнуват чак до ушите – монголо-татарски демек.

Ама нек да бидеме оптимисти – и ягнето ке ог изруча европската заедница, и волкот (бугарскиот) неке да е сит. Ама пусто политика. Требе и от двете дестинации да се проявува разум, разумот на що го е учил Аристотел макетонскиот прадед Александар. Бугарите ке омекнат кога Каракачановски го пущи Борисовски, що го е фатил во смртна фатка. Абе он поскоро убава жена ке пущи, камо ли Борисовски, ама да се надеваме. Брисовски е патник. Фала богу, он веке се измакнува от рацете на пустиот „Коовид-19”, ама политичкиот „Ковид-21” така го фатил, и нема измактнуване, сосема му е изел коалиционниот джигер веке.

А и македонците требе най-после да го разберат пустиот идентитет: оно и кравата, и телето не са исто едно, ама едното от другото излезнува. И двете мукат – кравата по-силно, телето по-нефелно – но се си е мукане, оти тоа си е нивниот язик. Животини, пусто!

Нашиот човешки язик, мислам, не требе да е язик на омразата. Освен ако некои македонисти не сакаат македонскиот язик да не го мешат со другите човешки язици. Какощо го е чинил тоа господинот Зоран Иванов. Да му се дзвериш кое му е македонското – дали му е името, дали фамилията? Ама некой ке контестува, ке возрази сакам да речем: Е па ово е истиото белег. Те тоа баш са денешните исти македонци – со сръбско име и бугарска фамилия. А за жените – ако си исто маж - не требе да сборуваш гадории. Оти и макья ти е жена, божем. Коя е „фригидна кучка” - нивните маже да кажуват, а некой ако да е арогантен како вопросниот г-н Ивановски може да рече и за таа, дека го е отимала: - „негова макья нече да е била фригидна кучка, щом го пръкнала таков песоглавец! Па ако й са се изредиле и сите кучинья от маалата – ум ми го не фата.

Сега Зоран Ивановски ке си ги троши забите и ке има светот да се дзвери дали си ги апе мадето или буа го апе та я тражи и се не може да я уцели.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 145 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.